Решение № 4982 от 19.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5959/2023 г.

ВАСПето отделение19.04.2024reporting judge т Еманоил Митев

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА решение 318/03.05.2023 г., постановено по адм. дело 836/2022 г. на Административен съд - Хасково.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на С. Манолов с [ЕГН], сума в размер на 1000/хиляда/лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ТИНКА КОСЕВА/п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА

Grounds

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез процесуален представител против решение 318/03.05.2023 г., постановено по адм. дело 836/2022 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018 г. с изх. 02-260-6500/6504#14 от 15.08.2022г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която са осъществени намаления на сумата от 101 555.62 лева, поради неспазване на изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/24.02.2015 г. и преписката е върната на заместник-изпълнителен директор Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне, при спазване на указанията по прилагането на закона. Касаторът излага съображения, че съдебният акт е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна С. Манолов, чрез адв. Аврамов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Хасково е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018 г. с изх. 02-260-6500/6504#14 от 15.08.2022г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която са осъществени намаления на сумата от 101 555.62 лева, поради неспазване на изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/24.02.2015 г. Въз основа на установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Обосновано е приетото от съда, че общите правила регулиращи подпомагането на развитието на селските райони от Съюза, финансирано от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР") се съдържат в Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета. Като съгласно чл. 29, пар. 1 от същия, подпомагането по мярка Биологично земеделие се предоставя на хектар земеделска площ, на земеделски стопани или групи земеделски стопани, които доброволно се ангажират да преминат към биологично земеделие или да поддържат практиките и методите за биологично земеделие, определени в Регламент (ЕО) 834/2007, и които са активни земеделски стопани по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка. В пар. 3 на същата норма е предвидено, че ангажиментите по мярката се поемат за период от пет до седем години, като при предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ на преходния период. Когато подпомагането се предоставя за поддържането на биологично земеделие, държавите членки могат да предвидят в своите програми за развитие на селските райони ежегодно удължаване след изтичане на първоначалния период. По отношение на нови, свързани с поддържането ангажименти, следващи непосредствено ангажимента, изпълнен в първоначалния период, държавите членки могат да определят по-кратък период в програмите си за развитие на селските райони. Плащанията, съгласно чл. 29, пар. 4 от регламента, се отпускат годишно и целят да покрият изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения. Относима към кампания 2018 г. е била редакцията на чл. 11, ал. 4 от Наредба 4, с която е въведен същия лимитативен срок за плащания за преминаване към биологично земеделие, а именно до минималните периоди за преход, но посочени в чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Действително, посоченият регламент е отменен с чл. 11 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1165 на комисията от 15 юли 2021 година за разрешаване на някои продукти и вещества за употреба в биологичното производство и за съставяне на техните списъци, но същият е бил действащ към кампания 2018 г., поради което и преценката за правото на подпомагане на ЗП С. Манолов за същата, следва да се гради на база въведените с този регламент изисквания. Чл. 36, пар.1 от последния, в относимата към 2018 г. редакция, предвижда че за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) 834/2007 и глава 1 от регламента и, по целесъобразност, изключенията от разпоредбите за производство в глава 6 от настоящия регламент трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с многогодишни фуражни култури поне две години преди употребата им като фураж, произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури, различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти. В конкретния случай релевантния за делото период 2018 г., както и към 2016 г., когато площите за първи път са заявени като такива в преход, условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), освен в Наредба 4/2015г. са били уредени и в Наредба 1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (Обн. ДВ. бр. 16 от 19 февруари 2013 г., изм. и доп. ДВ. бр. 63 от 1 август 2014 г., изм. и доп. ДВ. бр. 49 от 28 юни 2016 г., отм. ДВ. бр. 75 от 11 септември 2018г.) и в Наредба 5 от 3 септември 2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. Съгласно чл. 24, ал.1 от Наредба 1 продължителността на преходния период към биологично производство при отглеждане на растения и растителни продукти при спазване на разпоредбите на чл. 23 от с.п.н.а. е: 1. най-малко две години върху земеделските площи;2. най-малко две години при ливади или площи с многогодишни фуражни култури; 3. най-малко три години при многогодишни култури, различни от фуражните. Този преходен период започва да тече от датата на уведомлението до Министъра на земеделието и храните за сключения договор за контрол и сертификация за преминаване към биологично производство съгласно чл. 23, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Наредба 1. Според чл. 36, ал.4 от Наредба 5, в относимата към релевантния период редакция, продължителността на преходните периоди е съгласно дял II, глава 5 от Регламент (ЕО) 889/2008 на Комисията, като преходният период за площи, оставени под угар, е най-малко две години и същия съгласно ал. 3 на същата разпоредба започва да тече от включването на парцелите в системата за контрол. Срокът на преход в Регламента е посочен като минимален, но не е фиксиран като абсолютна величина. Минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Това минимално време гарантира чистота на производството. Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат произвеждане на биологична продукция. В конкретния случай, С. Манолов е заявил парцели с код на дейност БРП 1 и БРП 2, са включени в системата за контрол за първи път на 22.06.2016 г. Това обстоятелство се установява и от данните за оператора представени от Министерство на земеделието и храните (приложени към а.д.1169/2020г.) . Предвид на това, следва да се счете за доказано, че минималния период за преход е започнал на 22.06.2016 г. и е завършил на 22.06.2018 г. Съответно, на 02.05.2018г., на която дата е подадено заявлението за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2018 г., процесните парцели са били все още в преход и за същите се е дължало подпомагане. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила поради липса на касационни основания. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, доказани общо в размер на 1000лв., представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 30.05.2023г. с адвокат Д. Аврамов. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,