Определение № 489 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 483/2010 г.

ВКСII гражданско отделение10.12.2010

Ruling

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1562/30.09.2010г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д.№1469/2010г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА Н. К. М. от[населено място],Б. област да заплати на К. С. Е. и К. Я. Е. сумата 200 лева/двеста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по член 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Н. К. М. против определение №1562/30.09.2010г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д.№1469/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №1041/14.07.2010г. по гр.д.№2296/2010г. по описа на Б. районен съд,20 гр.с.,като се прекратява производството по делото. По допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение: В частната касационна жалба,касаторът заявява, че са налице основанията предвидени в разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,като счита”че в конкретния случай,поставеният за разглеждане въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото”.Излагат се доводи за допуснати нарушения на материалния закон и от двете съдебни инстанции по отношение извода им,че последиците от цитираното съдебно решение на Б. районен съд,с което е прогласена унищожаемостта на сделката има сила само между страните по делото, и не се разпростира спрямо трети лица. Ответниците по частната касационна жалба К. С. Е. и К. Я. Е.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и молят същото да не се допуска. Преди всичко,касаторът не е посочил правния въпрос от значение за изхода на делото,което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос въпрос,каквато липсва в настоящия случай.Върховният касационен съд не е задължен за го изведе от изложението му по член 284 ал.3 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. В останалата част от изложението по частната касационна жалба се съдържат само касационни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд