Определение № 437 от 14.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 160/2012 г.

Производството е по чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от адв. К. А., като пълномощник на ищците по делото срещу определение № 411 от 12.12.2011 г. по ч. гр. д. № 1006/2011 г. на ВКС, І г. о., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. К. довод е за неправилност на извода относно размера на цената на предявените от касаторите ревандикационни искове при условията на субективно съединяване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Въз основа данните по дело тричленен състав на ВКС е приел, че касаторите са предявили искове по чл. 108 ЗС за предаване владението на 1/3 ид. ч. от поземлен имот № 541, целия с площ от 2417 кв. м., от който е образуван УПИ №-541 от кв. 66 по плана на [населено място], м.[жк]. В исковата молба не е посочена цена на иска съгласно изискването на чл. 56, ал. 1 ГПК отм., действал при предявяване на иска. От представената данъчна оценка се установява, че цената на целия имот е 33 563 лв., от която е определена цената на 1/3 ид. ч., която е предмет на иска, на сумата 11 521 лв. Исковата молба е подадена на 08.06.2006 г. при действието на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК, която повелява, че цената на иска се определя по искове за собственост от ¼ от данъчната оценка, или 2 880.90 лв. Касаторите, като ищци по иска, не са упражнили правото си да посочат цена на иска по чл. 56, ал.1 ГПК и тя е определена от съда по правилото на същата норма. Държавната такса е определена на сумата от 115.21 лв., която представлява 4% от сумата 2 880.90 лв. Въпросът за цената на иска е могъл да се повдига от ответника или от съда най-късно в първото по делото съдебно заседание. С провеждането му, процесуалният ред за изменение на цената на иска е изчерпан. При проверка на определението не се установи нарушение на съдопроизводствените правила, поради което не е налице основание за отмяната му и то следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.