Решение № 10822 от 12.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2448/2018 г.

Решение № 10822 от 12.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2448/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на правосъдието против решение № 15876/21.12.2017 г. по адм. дело № 2676/2017 по описа на Върховния административен съд, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед №ЛС-04-2060/13.12.2016 г. за изключване на Л. Л. от списъка на лицата, които могат за бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по Търговския закон (ТЗ). В касационната жалба и в хода на делото по същество процесуалният представител на касатора – юрк. Кожухаров поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на правните изводи на съда. Оспорва се като необоснован извода на съда, че при издаването на процесната заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в пропуск на административния орган да обсъди наведените доводи и доказателства от страна на адресата на акта относно твърдението, че още преди назначаването на Л. Л. за временен синдик по реда на чл. 629а ТЗ по т. д.н. № 49/2014 г. по описа на ОС – Кюстендил, респ. към 18.02.2014 г. е налице заличаване на органите на управление на процесното дружество., вписано в Търговския регистър. Твърди се, че тези доводи на адресата на акта са обсъдени не със заповедта, но в доклад рег.№ 92-11-51/26.10.2016 г., респ. не е налице посоченото от тричленния състав нарушение. Оспорва са извода на съда, че не е налице превишаване правомощията на Л. Л., по т. д. № 49/2014 г. по описа на ОС – Кюстендил, в качеството й на обезпечителен (предварителен )временен синдик по чл. 629а ТЗ, сключвайки сделки, които попадат в компетентността на временен синдикът по чл. 666 и сл. от ТЗ, тъй като е налице разрешение за това от съда по несъстоятелността. Касаторът поддържа, че одобряващата санкция на съда по несъстоятелността е ирелевантно обстоятелство и не са налице основания за разширително тълкуване спрямо синдикът по чл. 629а ТЗ на правомощия по чл. 668, ал. 1 във вр. с чл. 658, ал. 1, т. 1-15 ТЗ, принадлежащи на временния синдик по чл. 666 ТЗ. Тези възражения са преповторени смислово и по отношение установените в административния акт нарушения по т. д. № 76/2014 г. на ОС – Кюстендил. Оспорва се като неправилен и извода на съда, че липсва нарушение на чл. 656, ал. 4 ТЗ т. д. № 49/2014 г. по описа на ОС – Кюстендил. Касаторът поддържа, че неподаването на акт за встъпване в длъжност като временен синдик не може да бъде разглеждано като задължение, контролирано единствено от съда по несъстоятелността. Оспорва се като необоснован извода на съда за липса на нарушение по т. д. № 63/2014 г. по описа на ОС – Кюстендил, изразяващо се във фактическото непредставяне на договор за застраховка на синдика по чл. 663а ТЗ, както е непредставянето по делото на проект на договор за охрана и окончателния такъв договор. Поддържа се, че съдът необосновано не е приел, че в случая липсва неизпълнение на изискванията за дължимата грижа по чл. 660, ал. 1 ТЗ. В този смисъл са и възраженията относно изводите на съда за несъставомерност на нарушенията, констатирани от административния орган във връзка с дейността на Л. Л. като синдик по т. д. 65/2014 г. по описа на ОС – Кюстендил. Възразява се и против обосноваността на правния извод на съда, че заповедта не съответства на целта на закона с оглед правомощията на съда по несъстоятелност по чл. 657, ал. 2 ТЗ да контролира действията и бездействията на временния синдик чрез санкция от освобождаване. Ответната страна – Л. Л., представлявана от адв. Раков, поддържа че касационната жалба е недопустима, алтернативно е неоснователна. Относно допустимостта се сочи, че видно от петитума и обстоятелствената част на касационната жалба същата е насочена към решение от 18.01.2017 г., касаещо спор относим към заповед № СД-05-180/17.07.2015 г. По отношение основателността на възраженията се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано на база всички представени по делото доказателства и подробен анализ на същите, както и че е издържано при отчитане на спецификите на производствата по несъстоятелност, които са разглеждани в обжалваната заповед. Поддържа се, че дори да се приеме, че някои от твърдените в обжалваната заповед нарушения са извършени и са налице, то наложената санкция представлява несъразмерна мярка, тъй като твърдените нарушения не са такива, че да поставят под съмнение постигането на целта на производството по несъстоятелност и доверие при добросъвестността, които синдикът следва да гарантира на лицата с права и интереси в производството по несъстоятелност. Позовава се в този смисъл на решение № 2823/06.03.2018 г. по адм. дело № 10917/2017 г. на ВАС, петчленен състав, втора колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа заключение, че решението на тричленния състав е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Прокурорът напълно се присъединява към съображенията на съда относно законосъобразността на обжалваната заповед. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадено от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост на касационната жалба. Вярно е, че в петитумната част на касационната жалба са допуснати единични неточности при изписването на датата на обжалваното решение и заповедта, предмет на съдебен контрол. Не може да има обаче съмнение или двусмислие относно целта и предмета на упражненото право на обжалване на решение № 15876/21.12.2017 г. по адм. дело № 2676/2017 по описа на ВАС, имащо за предмет спора за законосъобразност на заповед №ЛС-04-2060/13.12.2016 г. на министъра на правосъдието. Допуснатите неточности са явни технически грешки, чието отстраняване не е необходимо от процесуална гледна точка. Разгледано по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение, тричленен състав на ВАС, е отменил заповед №ЛС-04-2060/13.12.2016 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 655, ал. 3 във вр. с чл. 655, ал. 2, т. 7 Търговския закон, във вр. с чл. 23, ал. 3, предл. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, с която Л. Л. с ЕГН [ЕГН] е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със Заповед № ЛС-04-388/27.12.2002 /Д.в. бр. 119/2002 г./, утвърден със Заповед след изпит за придобиване на квалификацията синдик №ЛС-04-72/21.02.2006 г. /Д.в. бр. 16/2006 г./ и съгласно Заповед за промяна на данни № ЛС-04-342/03.04.2008 г. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, с установени правомощия съгласно чл. 655, ал. 3 ТЗ. В допълнение съдът е посочил, че в същия смисъл е и разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, издадена от министъра на правосъдието, посочена също като правно основание за издаване на оспорената заповед. Установено е спазването на изискуемата обща писмена форма на акта и изпълнение на изискванията за съдържание на административен акт, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително и изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Основанията, въз основа на които е прието, че оспорваният акт е незаконосъобразен са констатираните от съда основания по чл. 146, т. 3-5 АПК – допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, издаването на акта в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Съдебната проверка за законосъобразност на акта е проведена след подробен и задълбочен анализ на всяко едно от основанията, въз основа на които се е позовал министъра на правосъдието при издаването на заповедта, а именно констатирани нарушения спрямо Л. Л., в качеството й на синдик по търговски дела № 49/2014, № 63/2014, № 65/2014, № 76/2014 – всичките по описа на Окръжен съд – Кюстендил. Разглеждането на твърденията за нарушения е съобразено с установяванията, които са направени в резултат от тематична планова проверка за дейността на синдиците при ОС – Кюстендил, проведена в изпълнение на заповед № ИЗСВ-01-291/29.10.2015 г. на министъра на правосъдието, допълнена с негова заповед № ИЗСВ-01-317/05.11.2015 г. По отношение констатацията в процесната заповед за допуснати нарушения по т. д. № 49/2014 г. на ОС-Кюстендил, съдът е приел, че изводите на административния орган за неспазване на задълженията на Л. Л. като назначен временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ са резултат от допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Съдът е констатирал, че МП е допуснал нарушение на чл. 35 АПК, изразяващо се в необсъждането на възраженията на Л. от 17.08.2015 г. във връзка с Доклад с рег.№ 92-11.51/15 от 05.04.2016 г. за изпълнение на заповед № ИЗСВ-01-317/05.11.2015 г. на МП, които възражения са свързани с това, че: още преди назначаването й за временен синдик на дружеството "Виа Апия - Кюстендил"АД по т. д. 49/2014 г., респ. към 18.02.2014 г., посоченото дружество е било със заличени органи на управление; липсва законова уредба за начина и реда за изпълнение на правомощията на синдика по чл. 629а ТЗ при заличени органи на управление; действията на синдика в тези условия за одобрени или от съда по несъстоятелността или са му разпоредени от този съд. Необсъждането на тези възражение, съдът е приел за съществено нарушение относно мотивирането на акта, тъй като възпрепятства пълноценния съдебен контрол по приложението на закона от страна на административния орган. Отделно от констатираната липса на обсъждане на възраженията на Л., съдът е установил, че с оглед безспорно установената по делото фактическа обстановка неправилно МП е приел, че Л. е допуснала превишаване на правомощията си като синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ като е упражнила права по чл. 658, ал. 1 ТЗ, сключвайки договори за охрана и счетоводни услуги, извършвайки действия по издирване и уточнявана имуществото на дружеството "Виа Апия - Кюстендил"АД. Съдът е посочил, че тъй като дружеството "Виа Апия - Кюстендил"АД след 18.02.2014 г. и преди назначаването на временния синдик няма лице или орган, който да извърши действията по опазване на имуществото му, това налагало именно временният синдик по чл. 629а ТЗ да предприеме мерки по опазване имуществото на дружеството – длъжник чрез сключване на договор за охрана на активите поради наличие на реална опасност от разпиляване на имуществото и нарушаване на бъдещата маса на несъстоятелността, с което пък ще се увредят интересите на кредиторите. Посочено е, че при липсата на органи за управление се затруднявало установяването и осчетоводяването на имуществото на длъжника, което налагало извършване на инвентаризация и съответно назначаване на съответните специалисти за това – счетоводители. Според съда, без издирване и уточняване на наличната счетоводна и търговска документация е невъзможно осъществяване правомощията по надзор на дейността на длъжника. Прието е, че извършените от временния синдик действия по опазване масата на несъстоятелността в хипотезата на липсващи органи на управление не превишават правомощията му в това му качество – временен синдик, назначен като предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като това е проява на грижата на добър търговец по см. на чл. 660, ал. 1 ТЗ и която грижа се изразява в предприемане на действия за предотвратяване увреждането на имуществото на длъжника и защита интересите на кредиторите. Съдът е отхвърлил и констатацията на МП, че поради горе описаното поведение на синдика е налице и посоченото в заповедта нарушение на чл. 635, ал. 1 ТЗ. Прието е, че предприетите мерки по опазване имуществото на длъжника е гаранция за предотвратяване на опасността от разпиляване на имуществото и нарушаване на бъдещата маса на несъстоятелността, както и че като временен синдик по чл. 629а ТЗ и при липсващи органи на управление, синдикът единствено и само е подчинен на съда по несъстоятелността. От тук е изведен и извод, че в тази ситуация е неприложима разпоредбата на чл. 635, ал. 1 ТЗ, тъй като се касае до изключителен случай, в който синдика изпълнява само указанията и разпорежданията на съда по несъстоятелността под страх от евентуална санкция наложена от съда по реда на чл. 657, ал. 2 ТЗ. Отхвърлена е и констатацията към административния акт за упражняване правомощията на Л. в нарушение на чл. 656, ал. 1 ТЗ, респ. упражняването на правомощия на синдик по чл. 629а от ТЗ, преди подписване на акта за встъпване. Съдът е посочил, че качеството на временен синдик, включително и в случаите по чл. 629а ТЗ, възниква по силата на съдебния акт и затова всички действия на синдика след акта за назначаването му са валидни.Посочено е, че актът за встъпване има формален характер, както и че срочността на встъпването се контролирало единствено и само от съда по несъстоятелност, и то със санкцията на чл. 656, ал. 4 ТЗ. По отношение констатираните от органа нарушения на чл. 660, ал. 1 ТЗ от страна на Л. Л. по т. д. № 49/2014 г. (некоректно изписано като т. д № 65/2014) и т. д. № 63/2014 г. на ОС-Кюстендил, съдът е приел, че изводите на административния орган са в противоречие с материалния закон. Прието е, че декларативното посочване на чл. 660, ал. 1 ТЗ не обосновава извода на административния орган за допуснати нарушения по тази разпоредба. Съдът е обсъдил фактическите основания, въз основа на които е прието от МП, че е налице нарушение на "грижата на добър търговец". Приел е, че дължимата грижа на синдика следва да се изразява в упражняване по разумен, професионален и информиран начин на правомощията с цел да се избегне увреждане на масата на несъстоятелността, интересите на кредиторите и на длъжника. Въз основа на това разбиране за грижата на добрия търговец/синдик, съдът е посочил, че с оглед данните по делото не се установява при изпълнение на правомощията си на предварителен временен синдик по чл. 629а ТЗ, Л. Л. да е нарушила изискването по чл. 660, ал. 1 ТЗ за осъществява правомощията на синдика с грижата да добър търговец. Прието е, че в атакуваната заповед необосновано и декларативно е посочено, че синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец, съгласно изискването в разпоредбата на чл. 660, ал. 1 ТЗ. По отношение констатираните от органа нарушения на чл. 656, ал. 4 ТЗ от страна на Л. Л., в качеството й временен синдик по чл. 629а ТЗ и постоянен синдик по т. д. № 49/2014 г. и т. д. № 65/2014 г. на ОС-Кюстендил, съдът е приел, че изводите на административния орган са в противоречие с материалния закон. Съдът като е разтълкувал съдържанието и значението на различните фигури – синдици по ТЗ е приел, че такива са предварителния временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ, временния синдик по чл. 630, т. 3 вр. с чл. 666 и чл. 668 ТЗ, служебен синдик по чл. 657, ал. 7 от ТЗ и синдик по чл. 656 ТЗ. В тази връзка, съдът като е отчел, че предварителният временен синдик се назначава в условията на спорно съдебно производство като обезпечителна мярка спрямо необходимостта от запазване имуществото на длъжника, а не в рамките на охранителното производство по несъстоятелност, както и като е приел, че права и задължения възникват незабавно с постановяване на определението на съда, с което е назначен за предварителен временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ и обявяването на това определение в Търговския регистър /чл. 623 ТЗ/, както и че назначаването на предварителния временен синдик не се предхожда от волеизявление на кредиторите, подобно на другите видове синдици, съдът е извел извод, че при липса на изрично законова изискване за подаване на акт за встъпване по отношение на синдика по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ, то МП противно на закона е разглеждал поведението на Л. спрямо спазването на задължение за подаване на акт за встъпване. Съдът е приел, че не споделя изводите на административния орган, направени в мотивите на обжалваната заповед, че неподаването на Акт за встъпване по т. д № 49/2014 г. и т. д. № 65/2014 по описа на ОС - Кюстендил, от предварителния временен синдик Л. Л. е нарушение по смисъла на закона. Относно констатациите в заповедта за липса на акт за встъпване като постоянен синдик, съдът е посочил че ОС-Кюстендил е определил крайна дата, до която синдикът може да встъпи в длъжност, както и че тази дата не е фиксирана и не се изисква безусловно встъпване на конкретен ден. Съдът е посочил също, че по т. д. № 49/2014 г. Л. е подала актът си за встъпване преди определения от съда краен срок, а по т. д № 65/2014 г. по описа на ОС - Кюстендил, съдът е пропуснал да определи дата за встъпване в длъжност на временния синдик, като последният не може по своя инициатива да запълни този пропуск. Установено е също така, че по последното дело Л. не е депозирала Акт за встъпване, но съдът е приел, чу в този случай това "нарушение" е отстранимо на основание императива на разпоредбата на чл. 656, ал. 4 ТЗ и е в санкционните правомощия на съда по несъстоятелност. По отношение констатацията на МП за допуснати нарушения на чл. 663а ТЗ от страна на Л. Л., в качеството й на назначен временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ по т. д. № 49/2014 г., т. д. № 63/2014 г., т. д. № 65/2014 г. и т. д. № 76/2014 г. на ОС-Кюстендил, съдът е приел, че изводите на административния орган са в противоречие с материалния закон. Съдът е посочил, че задължението по чл. 663а ТЗ за сключване на застрахова за професионална отговорност на синдика, е вменено само на постоянния синдик, тъй като само той се избира от първото събрание на кредиторите. Съдът се е мотивирал, че предназначението и функциите на временния синдик и най-вече предназначението и функциите на предварителния временен синдик по чл. 629а ТЗ и ограниченото му времево действие съгласно чл. 629а, ал. 9 ТЗ изключват приложението на задължението по чл. 663а ТЗ. В тази връзка съдът е посочил, че по всички дела предмет на проверката, по които жалбоподателката е била назначавана, като временен синдик, или предварителен временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ същата не е имала законово задължение да сключва такава застраховка. Въз основа на направените констатации за съответствието на административния акт с приложимия материален закон, съдът е извел и извод, че наложената с обжалваната заповед санкция - безсрочно изключване от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, не кореспондира на вменените нарушения и не отговаря на обективната истина. Санкцията на административния орган - отнемане безсрочно правото да се практикува дейността синдик, според тричленния състав е била наложена при липса на установен реално настъпил вредоносен резултат. Съдът е установил и наличието на несъответствие на заповедта, чрез налагане на санкцията по по чл. 665, ал. 3 ТЗ, с целта на закона относно обхвата на контрол върху дейността на синдиците от страна на министъра на правосъдието от една страна и съда по несъстоятелност от друга. Съдът се е мотивирал като е посочил, че с атакуваната заповед жалбоподателката е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначени за синдици, без да има установяване, че тя вече не е способна да упражнява дейност като синдик и без да са посочени нарушения, които съществено и злепоставящо да са се отразили на производството по несъстоятелност по посочените четири броя дела. Посочено е също, че в конкретния случай заповедта на министъра на правосъдието да изключи синдика от списъка на синдиците, защото е неподходящ, неспособен да упражнява тази професия, е с по-голям интензитет и по-тежки последици от предоставения контрол, упражняван от съда по несъстоятелността. Посочено е, че обхвата на контрола на съда по несъстоятелността в случая е без значение пред осъществяваното право на оперативна самостоятелност от министъра на правосъдието. В тази определена от тричленния състав като непреднамерена конкуренция между правомощията на съда по несъстоятелност и министъра на правосъдието, е прието като недопустим и несъответстващ с целта на закона краен резултат от действието на заповедта, а именно, че административният орган - органът на изпълнителната власт, чрез своите инспектори е по-компетентен от съда по несъстоятелността, въпреки че именно съдът по несъстоятелността е създаден с цел да се охрани имуществото на длъжника и да се удовлетворят неговите кредитори, каквато е целта на закона. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав споделя напълно направените от първоинстанционния тричленен състав изводи за издаването на оспорваната заповед съобразно правомощията на министъра на правосъдието по чл. 655, ал. 3 ТЗ и в съответствие с изискванията за форма и съдържание на акта, установени в чл. 59, ал. 2 от АПК. По отношение на установената от тричленния състав незаконосъобразност на акта, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на приложимия материален закон и при необоснованост на част от правните изводи. По отношение на правните изводи на тричленният състав за несъставомерност на установените в Заповед № ЛС-04-2060/13.12.2016 г. нарушения на Л. Л. по търговски дела № 49/2014, № 63/2014, № 65/2014, № 76/2014 – всичките по описа на Окръжен съд – Кюстендил, касационната инстанция намира, че крайният извод за незаконосъобразност на акта е неправилен. Относно нарушенията на чл. 663а ТЗ касационната инстанция намира за неправилен извода на тричленният състав, че временните синдици по чл. 629а, ал. 1 и чл. 666 ТЗ не са субекти на задължението за застраховане за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на техните задължения. Съгласно чл. 663а, ал. 1 ТЗ, синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималният размер на застрахователната сума се определя в наредбата по чл. 655а, ал. 1. Съгласно чл. 663а, ал. 2 от ТЗ, задължението по ал. 1 се изпълнява в тридневен срок от избора и преди встъпване в длъжност. Чл. 22, ал. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците (Наредбата), предвижда, че синдикът се застрахова за времето, през което е назначен в конкретно производство по несъстоятелност, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Ал. 5 от Наредбата предвижда, че в тридневен срок от избора и преди встъпване в длъжност синдикът представя в съда по несъстоятелността заверено копие от застрахователната полица. Нито чл. 663а ТЗ, нито чл. 22 Наредбата като приложим закон, правят разграничение между видовете синдици, участващи в производствата във връзка или по повод образуването на производство по несъстоятелност, за които възниква задължение за застраховане. Целта на въведеното от закона задължително професионално застраховане на синдиците е защитата на лицата, претърпели вреди от виновно неизпълнение на задължения на синдика. Доколкото рискът от такива вреди е винаги потенциален спрямо всяко упражняване респ. неупражняването на синдикални правомощия, то не намира логично обяснение защо този риск следва да бъде изключен спрямо временните синдици по чл. 629а, ал. 1 и чл. 666 ТЗ, каквито съображения са развити от тричленния състав. Противно на тези съображения, следва да се посочи, че нито предназначението, нито функциите на временните синдици с оглед правомощията им по чл. 629а, ал. 1, т. 1 във вр с чл. 635, ал. 1 от ТЗ и чл. 668 във вр. с чл. 658 ТЗ, водят до извод, че виновното неизпълнение на техни задължения не е свързано с риск от увреждане интересите на длъжника или кредитора във времето преди или след откриването на производството по несъстоятелност, респ. до момента на назначаването на постоянния синдик. В тази връзка и като се отчете, че както в правната доктрина, така и в съдебната практика е възприето безпротиворечиво разбирането, че за временния синдик по чл. 629а ТЗ са приложими общите изисквания за синдиците, предвидени в чл. 655, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 655а ТЗ; чл. 663а ТЗ; както и изискванията за професионална квалификация, съгласно задълженията предвидени в Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, настоящият петчленен състав намира, че тричленният състав противно на приложимия материален закон – чл. 663а ТЗ е приел за незаконосъобразно установеното от министъра на правосъдието нарушение на посочената норма от Л. Л. във връзка с дейността й като временен синдик по търговски дела № 49/2014, № 63/2014, № 65/2014, № 76/2014 – всичките по описа на Окръжен съд – Кюстендил. Съгласно изискването на чл. 663а ТЗ, жалбоподателката Л. е била длъжна да се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по всяко от четирите производства, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на нейните задължения. В случая, административният орган правилно е приложил закона като е установил при безспорна между страните обстановка, че нарушението на чл. 663а ТЗ е налице. Нарушението на задължението е формално, поради което наличието или липсата на вредоносен резултат от неспазването на закона се явява неотносимо за изследване обстоятелство, в какъвто смисъл са възраженията на жалбоподателя. Настоящият петчленен състав не споделя и изводите на тричленния състав за неустановеност на нарушенията по чл. 656, ал. 1 и ал. 4 ТЗ, извършени по търговски дела № 49/2014 и № 65/2014 на ОС – Кюстендил. Необосновани се изводите на съда, че липсва изрично законово изискване за подаване на акт за встъпване по отношение на синдика по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ. Правният въпрос дали изискването на чл. 656, ал. 1 и ал. 4 от ТЗ за встъпване в длъжност се отнасят и за временния синдик е вече разглеждан в практиката на ВАС, като следва да бъде споделен изводът направен в мотивите към решение № 1938/15.02.2017 г. по адм. дело № 13069/2015 г. на ВАС, оставено в сила с решение № 8491/03.07.2017 г. по адм. дело № 4448/2017 г. на ВАС, петчленен състав, че: "...за да възникнат за синдика правата и задълженията му на такъв, не е достатъчно да е постановен акт на съда, с който определено лице е назначено за синдик, а е необходимо с акта на съда за назначаване да бъде определен срок за встъпване на синдика в длъжност и в рамките на този срок синдикът да встъпи. Изложеното се отнася в пълна степен за временния синдик по чл. 629а ТЗ, тъй като различно тълкуване би довело до неяснота относно това дали назначеното за временен синдик лице приема да изпълнява правомощията на такъв, както и относно началния момент, от който започва да изпълнява правомощията. Наред с това, следва да се приеме за приложимо и изискването по чл. 656, ал. 1 ТЗ съдът с акта за назначаване на синдика да определени срок за встъпване, като в тази връзка следва да се отчете и регламентираното в чл. 629а, ал. 7 ТЗ незабавно изпълнение на определението на съда за допускане на предварителни мерки." В този смисъл, безспорното по делото неподаване на декларация-съгласие за встъпване като временен синдик по т. д. № 49/2014 г. на ОС-Кюстендил и неподаването на акт за встъпване в длъжност като временен синдик по т. д. № 65/2014 г. на ОС – Кюстендил, необосновано не са приети от тричленния състав като нарушения на чл. 656, ал. 1 и ал. 4 ТЗ. Не може да бъде споделен извода на съда, че липсата на определен от съда по несъстоятелността краен момент за встъпване на синдика по т. д. № 65/2014 г., освобождава последния от задължения за подаване на акт за встъпване. Задължението по чл. 656, ал. 4 ТЗ за синдика е свързано преди всичко с приемането от негова страна да изпълнява правомощията на синдик, вкл. временен, както и относно началния момент, от който започва да изпълнява правомощията си. Пропускът на съда да определи дата или крайна дата в случая не изключва изразяването на воля от синдика да заяви (декларира) встъпването си в длъжност. Неправилни са и изводите на съда за неустановеност на нарушение по чл. 656, ал. 4 ТЗ, изразяващо се в пропуск на Л. Л. да депозира акт за встъпване в длъжност като постоянен синдик по т. д. № 49/2014 г. на ОС – Кюстендил. Правилни, но непроменящи крайния изход от касационната проверка, са изводите на тричленния състав за липса на нарушение от страна на Л. Л., в качеството й на временен синдик по т. д. № 49/2014 г. на ОС- Кюстендил, свързани с превишаване на правомощията й по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ като е упражнила права по чл. 658, ал. 1 ТЗ, сключвайки договори за охрана и счетоводни услуги и извършвайки действия по издирване и уточнявана имуществото на дружеството "Виа Апия - Кюстендил"АД, което поведение е тълкувано от органа като нарушение на грижата на добрия търговец по см. на чл. 660, ал. 1 ТЗ. Съдът правилно е отчел фактите по делото – към момента на назначаване на синдика по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ, дружеството "Виа Апия - Кюстендил"АД е със заличени органи на управление, липсва законова уредба, която да регламентира начина и реда за защита интересите на страните в производството по несъстоятелност при условията на чл. 635, ал. 1 ТЗ и съдът по несъстоятелност е одобрил или разпоредил действията на синдика, тъй като са във връзка с опазване масата на несъстоятелността и интересите да дружеството – длъжник. Правилни и обосновани са правните изводи на съда, че извършените от временния синдик действия по опазване масата на несъстоятелността в хипотезата на липсващи органи на управление не превишават правомощията му в това му качество – временен синдик, назначен като предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като това е проява на грижата на добър търговец по см. на чл. 660, ал. 1 от ТЗ и която грижа се изразява в предприемане на действия за предотвратяване увреждането на имуществото на длъжника и защита интересите на кредиторите. Обосновано е прието, че предприетите мерки по опазване имуществото на длъжника е гаранция за предотвратяване на опасността от разпиляване на имуществото и нарушаване на бъдещата маса на несъстоятелността, както и че като временен синдик по чл. 629а ТЗ и при липсващи органи на управление, синдикът единствено и само е подчинен на съда по несъстоятелността. Следва да се подкрепи и извода на съда, че в тази конкретна и неуредена от законодателя хипотеза, е неприложима разпоредбата на чл. 635, ал. 1 ТЗ, тъй като се касае до изключителен случай, в който синдика изпълнява само указанията и разпорежданията на съда по несъстоятелността. Тук е мястото да се посочи, че е основателно възражението на касатора, че съдът неправилно е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в пропуск на административния орган да обсъди наведените доводи и доказателства от страна на адресата на акта относно твърдението, че още преди назначаването на Л. Л. за временен синдик по реда на чл. 629а ТЗ по т. д.н. № 49/2014 г. по описа на ОС – Кюстендил, респ. към 18.02.2014 г. е налице заличаване на органите на управление на процесното дружество., вписано в Търговския регистър. Видно от данните по делото, тези възражения са обсъдени в доклад рег.№ 92-11-51/15.10.2016 г.(грешно посочен от 26.10.2016 г.), който предшества издаването на заповедта и е част от административната преписка по издаването. Достатъчно е да се отбележи, че в този доклад е констатирана законодателната празнина относно правомощията на временния синдик в случаите, "в които органите на управление са десезирани и на практика липсват такива". Що се касае до изводите за нарушение по чл. 660, ал. 1 ТЗ, касаещи непредставянето по т. д. № 63/2014 г. на АС – Кюстендил на договор за охрана, сключен от Л. Л. като постоянен синдик, касационната инстанция напълно споделя изводите на тричленния състав, че в атакуваната заповед необосновано и декларативно е посочено, че се касае до нарушение на грижата на добър търговец от страна на синдика. Касационните възражения в тази посока също следва да бъдат определени като декларативни и бланкетни, поради което е ненужно преповтарянето на подробните съображения, чрез които съдът е обосновал извод да липса на нарушение по чл. 660, ал. 1 от ТЗ във вр. с дейността на Л. като постоянен синдик по т. д. № 63/2014 г. на АС – Кюстендил. В заключение следва да се посочи, че изложените касационни възражения относно мотивите на съда, касаещи нарушение по т. д. № 76/2014 г. на ОС – Кюстендил, не кореспондират смислово със съдебните установявания и основанията по оспорваната заповед, поради което не следва да бъдат разглеждани. При така изложеното настоящият петчленен състав намира, че неправилно първоинстанционният състав е приел за недоказани седем от нарушенията, включени като основание за издаването на заповедта по чл. 655, ал. 3 ТЗ. Доказани са нарушенията на изискванията на чл. 663а ТЗ по четирите процесни дела по несъстоятелност (№ 49/2014, № 63/2014, № 65/2014, № 76/2014 на Окръжен съд – Кюстендил), както нарушенията на чл. 656, ал. 1 и ал. 4 по т. дела № 49/2014 и № 65/2014. Неправилен е и изводът на съда, че наложената мярка не е съобразена с целта на закона. Установените по делото нарушения са достатъчни, за да обосноват налагането на мярката по чл. 655, ал. 3 ТЗ от страна на министъра. Законът не изисква извършването на тежки нарушения, нито посочва вида на нарушенията, които следва да са извършени от синдика, за да се наложи мярката. Достатъчно е да са извършени две или повече нарушения, за да е упражнено законосъобразно правомощието на министъра, изразяващо се в изключване от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, на синдик, който е извършил нарушения във връзка с дейността си като синдик. От данните по делото не може да се направи извод за упражняване на административното правомощие на министъра на правосъдието по чл. 655, ал. 3 ТЗ за цели, различни от предвидените в закона или за превратно упражняване на това правомощие. Целта на предоставеното правомощие на министъра е да се гарантира изпълнението на правомощията на синдик в производството по несъстоятелност само от лица, които освен че отговарят на всички предвидени в закона изисквания да бъдат вписани в списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ, също така осъществяват дейността си като синдици в съответствие със закона. Правомощието на министъра е предвидено наред и независимо от правомощията на съда по несъстоятелността да преценява законосъобразността на дейността на синдика и по този начин представлява една допълнителна гаранция за законосъобразно упражняване на тези правомощия от страна на синдика. Настоящата съдебна инстанция приема, че министърът е упражнил своето правомощие по чл. 655, ал. 3 ТЗ в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Със заповедта несъмнено се засягат правата и интересите на лицето, чието заличаване от списъка е разпоредено, но това засягане е обусловено и оправдано от защитата на интересите на обществото и държавата, които налагат дейността на синдик в производството по несъстоятелност на търговски дружества да се осъществява само от лица, които притежават високи професионални качества и осъществяват правомощията си с необходимия професионализъм, точност и в съответствие със закона. Настоящият съдебен състав изоставя своята практика, застъпена в решение № 2823/06.03.2018 г. по адм. дело № 10917/2017 г. на ВАС, Петчленен състав и се придържа към практиката на ВАС, установена с решение № 2169/19.02.2018 г. по адм. дело № 13043/2017 г. на ВАС, Петчленен състав. Изложеното до тук води до извод за законосъобразност на заповедта на министъра, предмет на първоинстанционното съдебно производство. Като е стигнал до извод, различен от горния, тричленният състав на ВАС, шесто отделение е постановил неправилен съдебен акт. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което оспорването на заповед № ЛС-04-2060/13.12.2016 г. на министъра на правосъдието се отхвърли като неоснователно. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява основателно, ето защо ответникът по жалбата следва бъде осъден на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящата съдебна инстанция. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. ал. 1 АПК Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав: