Решение № 12230 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1038/2018 г.

Решение № 12230 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1038/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт С. Гачев, процесуален представител на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 1576 от 18 октомври 2017 г., постановено по адм. дело № 276 от 2017 г., по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменена негова заповед № 158 от 30 март 2017 г. за прекратяване служебното правоотношение на К. Динчев. Излагат се доводи за на нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт като вместо него съдът се произнесе с друго решение, с което се отхвърли жалбата срещу заповедта на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и за присъждане на сторените съдебни разноски по делото за две съдебни инстанции, с оглед нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на осн. Чл. 144 от АПК и разпоредбите на Закона за правната помощ. Ответната страна по касационната жалба – К. Динчев в писмена молба от 6 ноември 2018 г. изразява становище, с което оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноските, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано въз основа на жалба, подадена от К. Динчев срещу заповед № 158 от 30 март 2017 г. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и чл. 108 от същия закон, във връзка с утвърдено длъжностно разписание и писмено предизвестие е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, заемащ длъжността старши експерт в отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане", Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие", гр. Благоевград, с IV младши ранг, работно място гр. Благоевград, считано от 30 март 2017 г. Като причина за прекратяването е посочено: съкращаване на длъжността. Установено е, че на 30 март 2017 г. Динчев се явил на работа, след като заповед № 91 от 27 януари 2016 г. на главния секретар на Държавен фонд "Земеделие" за наложено му дисциплинарно наказание "уволнение" е оспорена по съдебен ред и е отменена със решение № 1032 от 11 юли 2016 г., постановено по адм. дело № 69/2016 г., по описа на Административен съд – Благоевград. Този съдебен акт е оставен в сила с окончателно решение на Върховния административен съд. Със заповед № 156 от 30 март 2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" лицето е възстановено на заеманата преди уволнението му длъжност – "старши експерт" в Областна дирекция на ДФЗ, отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане", с ранг IV младши, считано от 30 март 2017 г. Също така е представено ново длъжностно разписание, в сила от 30 март 2017 г., според което общата численост на персонала в Областна дирекция на ДФЗ е намален от 61 на 60, като е намалена числеността на персонала в отдел "ПСМП" с 1 бройка. Съдът е приел, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е незаконосъобразна, издадена при превратно упражняване на власт, в нарушение на принципите на законност – по арг. на чл. 4 от АПК, последователност и предвидимост – по арг. на 13 от АПК и съразмерност – по арг. на чл. 6 от АПК. Изложил е и доводи за наличието на отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК – противоречие на административния акт с целта на закона, поради което е отменил оспорената заповед. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. С оглед от приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото, след изясняване на фактическите обстоятелства законосъобразен е изводът на административния съд за липса на извършено съкращаване на щата по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. От приетите и неоспорени доказателства по делото се установява, че заповед и длъжностни разписания, в сила от 01 март 2017 г., щатна численост на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – Благоевград е 61 бройки, за длъжност "старши инспектор" в отдел "прилагане на схеми и мерки за подпомагане" – 16 щатни бройки, а според поименното са 17 щатни бройки, от които една е свободна, а една е заета по съвместителство от началник на отдела. Съгласно заповед и щатни разписания, в сила от 30 март 2017 г., същата дирекция има 60 щатни бройки, а отделът – 16 щатни бройки, според поименното – 16 бройки, от които нито една незаета. Следователно, въз основа на направения анализ, правилен е изводът на съда, че съкратена е незаетата бройка, а Динев на 30 март 2017 г. е възстановен на бройка, която не е съкратена. При тези данни, правилен е изводът на решаващия съд за нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона на оспорената заповед. Не следва да се приложи разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, когато органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността, тъй като въведените с нея две кумулативни предпоставки за осъществяването на хипотезиса й не са налице, а именно: длъжността да не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрация (като нормативно определена позиция) и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, което да налага извод за нова длъжност. Изложените от касатора доводи не мотивират действително съкращаване на длъжността, тъй като процесната длъжност съществува и не е съкратена. Също така служебните правоотношения с държавния служител не са възстановени във вида, в които са съществували преди предходната заповед за уволнение да бъде отменена по съдебен ред, поради което предпоставките, въведени с чл. 122, ал. 1 от ЗДСл не са изпълнени – при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение. Предвид изложеното, оспореното решение не страда от наведените касационни основания, водещи до неговата отмяна – по арг. на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила като правилно. С оглед изхода на спора, на ответната страна по касация следва да се присъдят претендираните от него разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и договор за правна защита и съдействие, сключен в размер на 1 000,00 лв. (хиляда лева). Посочената сума следва да се възложи в тежест на Държавен фонд "Земеделие".