Определение № 57 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 31/2013 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Д. Х., [населено място], срещу определение №3314/23.11.2012г. по гр.д.№3014/2012г на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на депозит за назначена от съда експертиза по чл.63,ал.1,б.”б” ГПК/отм./. Жалбоподателят сочи, че съдът е постановил порочно определение, тъй като искът е недопустим, той не е поискал назначаване на съдебна експертиза, а освен това е приложил доказателства, установяващи невъзможност да заплати определения депозит. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че молбата е неоснователна. Тя е подадена от Х. Х. и В. Д. – ответници по иска с правно основание чл.108 ЗС с твърдение, че са налице предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на разноски – възнаграждение за вещо лице. Съдебната експертиза е назначена с определение на съда във връзка с предявените от ответниците права по чл.72,ал.1, изр.3 ЗС вр.§4в ПЗР ЗСПЗЗ, съобразявайки нормативно установения момент на остойностяване на подобренията. Данните от приложените доказателства и обстоятелството, че до този момент молителите са заплащали и възнаграждение на представляващ ги адвокат, установяват, че имотното състояние на молителите предполага достатъчно средства да заплатят по 100 лева – разноски за съдебната експертиза. Обжалваното определение е правилно. В случая при преценка имущественото състояние на страната е съобразена установената съдебна практика, съгласно която за да бъде освободено едно лице от заплащане на държавна такса, е необходимо да се извърши преценка на имущественото му състояние, доходи, здравословно състояние, възраст и др.обстоятелства. Следва да се вземат предвид доходите /пенсия, заплата, други възнаграждения/, доходите, които могат да се реализират от несеквестируеми имущества и правата върху секвестируеми вещи и други имуществени права. От анализа на приложените доказателства е прието, че самият жалбоподател Х. Х. не е декларирал и установил всички тези обстоятелства. Приложеното от него удостоверение за пенсия е с данни за 2003г., той притежава два леки автомобила, 1/6 ид.ч. от недвижим имот в [населено място]. Липсват данни за разноски за лечение с оглед посоченото от него здравословно състояние. С оглед това е направен законосъобразен извод, че не е установено молителят да не разполага с финансови възможности да заплати посочените разноски.Оплакванията за недопустимост на предявения срещу молителя иск не могат да се разглеждат в настоящото производство, тъй като могат ад бъдат предмет само на инстанционния контрол върху постановеното по спора решение на въззивния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.