Определение № 356 от 19.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 342/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на „Е” О. гр. С. срещу определение № 1* от 16.11.2009 г. по ч.гр.д. №2893 на Софийски апелативен съд,ІVа състав, с което е отменено определение №1220 от 20.08.2009 г. по ч.гр.д. № 7921/09 по описа на СГС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 от ГПК и е издадена обезпечителна заповед, доп. определение по чл.390 ГПК и определение от 10.09.2009 г. от 22.10.2009 г. за поправка на ЯФГ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК. Цитираните процесуални разпоредби очертават кръга на актовете срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпосавките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че обжалваното определение, с което е отменено определение по чл. 390 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск не попада в категорията на такова преграждащо развитието на делото, тъй като не препятства хода на определено производство, нито от друга страна дава разрешение по същество на конкретен правен спор. Определението за допускане на обезпечение служи единствено за да се гарантира осъществяването на правата по бъдещо съдебно решение по съответен правен спор, без с него да се дава разрешение по същество на спора. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата касационна жалба определение е съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК определения подлежащи на касационно обжалване и следователно жалбата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение