Решение № 4967 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 74/2016 г.
ВАСVI отделение26.04.2016reporting judge т Александър Еленков
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126 от 20.11.2015 г. по адм. дело № 177/2015 г. на Административен съд - гр. Я.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Grounds
Решение № 4967 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 74/2016 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Е., подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт И. Г., срещу решение № 126 от 20.11.2015 г. по адм. дело № 177/2015 г. на Административен съд - гр. Я.. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Ямболският административен съд е отменил заповед № ЗД-РД07/0031 от 12.10.2015 г., с която директорът на ДСП - Е. на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и чл. 33, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет) временно е настанил малолетното дете И. Г. Т. от с. Г., Ямболска област в ЦНСТ (Център за настаняване от семеен тип). За да постанови този резултат съдът е приел, че според чл. 25, ал. 2 ЗЗДет. настаняването извън семейството е вид крайна мярка, която се налага след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, а в материалите по административната преписка не се съдържат данни социалните работници да са приложили някоя от мерките по чл. 23 ЗЗДет. за закрила в семейна среда, поради което не е доказана необходимостта от прилагане на крайната мярка - извеждане на малолетното дете от семейството и настаняването му в институция. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател доказателствата по делото сочели, че към момента на издаването на отменената от съда заповед са били налице основанията по чл. 27 вр. чл. 33 и чл. 35 ППЗЗДет. за извеждане на детето при условията на спешно настаняване, след преценка на органа по закрила за наличие на непосредствен риск за детето. В хода на извършеното социално проучване било установено, че майката Г. Т. не полага необходимите грижи за трите си деца, оставя ги често сами без надзор в дома (през деня и през нощта) и ги заключва в къщата, като по този начин поставя в риск живота и здравето им. Наличието на недостатъчен родителски капацитет и неосъзнаване на ангажиментите си на родител (тук вероятно се визира майката Г. Т.) са причина за извеждането на детето от семейството и настаняването му в ЦНСТ. Според касационния жалбоподател по делото не били събрани достатъчно доказателства, изясняващи реалната фактическа обстановка, а освен това не било прието искането на неговия процесуален представител да бъде разпитан основния свидетел по делото - Ж. Х.. Неправилен е, според него, и аргументът на съда за неотносимост към правния спор представеното от ДСП - Е. писмо за образувана преписка срещу майката за престъпление по чл. 187 и чл. 182, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради следните съображения: Отменената от Ямболския административен съд заповед № ЗД-РД07/0031 от 12.10.2015 г. е основана на извода, че "майката Г. А. Т. не полага грижи за отглеждането на детето (И. Г. Т., тогава на 2 години и 20 дни) и системно го оставя без надзор". Като правно основание за издаването са посочени "чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за закрила на детето и чл. 33, ал. 1 и 2 ППЗЗД". Чл. 27 ЗЗДет. е наименован "Временно настаняване по административен ред", а неговата ал. 1 гласи така: "Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето". Чл. 35, ал. 2 ЗЗДет. установява правилото, че "настаняването на децата в специализирани институции се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда", а според чл. 33, ал. 1 и 2 ППЗЗДет. "спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, и се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане"". От така изложените в заповедта правни основания за нейното издаване и от основния аргумент в касационната жалба, че в случая съществувал непосредствен риск за живота и здравето на малолетното дете И. Г. Т., защото "майката Г. Т. не полага необходимите грижи за трите си деца, оставя ги често сами без надзор в дома (през деня и през нощта) и ги заключва в къщата, като по този начин поставя в риск живота и здравето им", е видно, че в случая касационният жалбоподател незабавно след получен сигнал е издал оспорената заповед, на която е допуснал предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 АПК "с цел опазване на живота и здравето на детето". Едва след незабавното изпълнение на заповедта социален работник е изготвил доклад, наименован "Социален доклад предназначен за предприемане на мярка за закрила" с поставена върху него дата 22.10.2012 г. Този доклад започва с удостоверяването, че "се основава на: посещения в дома, в който се отглежда детето, информация от Ж. Христов, от съседи, от кметство с. Г., информация от личен лекар, разговори с екипа на ЦНСТ Е., разговор с детето", но в него липсва запис на информацията, получена от Ж. Х. и от съседи, а и липсва посочване на имената на съседите, за които се твърди, че са дали информация. От съдържанието на доклада е видно също така, че не е провеждан разговор с личния лекар на детето, полагал грижи за него преди извеждането му от дома на майката, а са ползвани данни от лекаря, определен за личен лекар на детето след неговото настаняване в ЦНСТ. Писмото от РУП - гр. Е., на което настоява касационния жалбоподател, е получено след настаняването на детето в ЦНСТ, но съдържанието на това писмо представлява уведомяване на директора на ДСП Е., че са постъпили "сведения за противоправно поведение на майката Г. А. Т. (...) по отношение на децата й (...) изразяващо се във физическо насилие и оставяне без надзор и достатъчна грижа, с което е създадена опасност за тяхното физическо и душевно развитие", поради което "е заведена преписка (...) и е започнала проверка с оглед наличието на престъпление по чл. 187 и чл. 182, ал. 1 НК", т.е. няма извършена проверка и резултати от нея, а само непроверени сведения от източник, който не е посочен в писмото. Според данните в социалния доклад, по които между страните не се спори, Г. А. Т. е самотен родител, който сам отглежда трите си малолетни деца - Маргарита (на 7 г. към датата 22.10.2015 г., на която е изготвен социалния доклад), Анелия (на 5 години) и И. (на 2 години). Безработна е. Регистрирана е в Дирекция "Бюро по труда" - гр. Е., но няма данни от колко години е регистрирана в това бюро. Получава месечни помощи за трите си деца по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца в общ размер 120 лв месечно. Получава и месечна социална помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане в размер на 135,45 лв месечно и еднократна целева помощ за отопление. Тези помощи вероятно не са достатъчни, поради което Г. А. Т. приема всякаква работа в селото. При тези данни първият въпрос, който възниква е: изготвен ли е план за действие, какви цели - дългосрочна и краткосрочни - са включени в него, какви дейности за тяхното постигане се предвиждат и какви мерки за закрила, различни от извеждането на детето от семейната среда, са предвидени. Отчетен е от социалния работник занижен родителски капацитет на майката, но не са посочени фактическите обстоятелства, които обуславят този извод. Не е изследвано ежедневието на майката - каква част от деня изразходва за търсене на някаква работа, колко време полага труд, ако намери все пак някаква работа, каква възможност има да бъде на разположение на децата си, колко време през деня отделя за тях и т. н. Не са набелязани мерки за закрила в семейна среда, чиято цел е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. Липсват убедителни данни за съществуваща на 12.10.2015 г. непосредствена заплаха за здравето и живота на детето. Единственият аргумент в отменената от Ямболския административен съд заповед и в изготвения след нея социален доклад е, че майката често оставя децата сами и без надзор в дома им, както през деня, така и през нощта, заключва ги в къщата, като по този начин поставя в риск здравето и живота им. Този аргумент, обаче, по своята същност е извод. Не е посочено нито едно фактическо обстоятелство, което да го прави обоснован. А заявеното и в касационната жалба твърдение, че "тази информация е потвърдена от съседи" е голословно. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изразеното от Ямболския административен съд становище, изразено в мотивите към оспореното с касационната жалба съдебно решение.
Cited provisions
2- чл. 7, ал. 1 ЗСП
- чл. 25, ал. 2