Определение № 175 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 948/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. И. от[населено място], приподписана от адв. З. Г. срещу въззивно решение № 154 от 4.12.2008 г. по гр.д.№ 200/2008 г. на Силистренския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 463 от 23.11.2007 г. по гр.д. № 1282/2005 г. на Силистренския районен съд и е прекратено производството по делото. Поддържа се, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответниците П. И. П., Ж. С. П., М. И. П., С. И. П., Х. П. П. и М. П. П. не са подали писмен отговор на касационната жалба. Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил постановеното от Силистренския районен съд решение, като недопустимо и е прекратил производството по делото. Приел е, че предявеният от жалбоподателката- ищца иск за отмяна на основание чл. 431, ал.2 ГПК /отм./ на издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на имот на друго лице поради липса на правен интерес е недопустим, тъй като нотариалният акт не засяга правата й. В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че въпроса - допустим ли е иск по чл.431, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт се решава противоречиво от съдилищата. Допустимостта на касационното обжалване се обосновава с противоречивото му разрешаване от районния и въззивния съд по настоящото дело. Съдът в настоящия състав, намира, че не са налице в случая предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК предпоставки за допускане касационното обжалване на атакуваното въззивно решение Не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила, в който смисъл е и т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.