Решение № 941 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10254/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез процесуален представител, срещу частта от решение №26279/03.08.2025 г. /номера на решението според вписаното в него/ по адм.дело №10979/2024 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с която е отменена частта от негово решение №11050/24.10.2024 г., отхвърляща молбата на А. А. А. за предоставяне на хуманитарен статут и е изпратена преписката на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за хуманитарен статут. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна - в нарушение на приложимото материално право, постановена при съществено съдопроизводствено нарушение и необоснована, иска отмяната й. Ответникът по касационна жалба - А. А. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., непридружен малолетен, чрез процесуалния си представител, иска оставяне на обжалваната част от решението в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови решението си, АССГ е разгледал оспорването на непридружения малолетен чрез процесуален представител срещу решение №11050/24.10.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С необжалваната и влязла в сила част от решението си АССГ е отхвърлил оспорването срещу частта от решението относно статута на бежанец. За да отмени решението, в частта, с която е отказан хуманитарен статут / какъвто е диспозитивът на акта на председателя на ДАБ, а не както е възпроизведен от АССГ/, АССГ е изложил мотиви, че А. е представител на уязвима група и административният орган не е отчел висшия интерес на детето, не е взел предвид насилието над цивилни и че детето е било свидетел на случващи се около него военни действия, поради което е нарушен чл.6а ЗУБ. Решението е неправилно в обжалваната си част. Незаконосъобразни са изводите на АССГ, че на детето може да се предостави хуманитариен статут на основания, различни от тези при пълнолетните. Нито чл.9 ЗУБ относно хуманитарния статут, нито чл. чл.15 Директива 2011/95/ЕС относно субсидиарната закрила, съдържат подобна хипотеза. Основанията за предоставяне на хуманитарен статут са опасност от реални тежки посегателства, а именно 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Няма спор, че първите две хипотези не са налице, а по отношение на третата липсва предпоставката "безогледно насилие", каквито мотиви е изложил подробно административния орган в отменената част от решението си и които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Следва да се има предвид и че родителите му, братята и сестрите му, чичо, вуйчо и две баби се намират в родното му място и за същите няма заплахи за живота и здравето им. Освен това в интервюто А. е посочил, че е напуснал страната по решение на баща си, с цел последващо събиране на семейството в България, което не сочи на каквато и да е била заплаха за живота или личността му. Страхът на [възраст] дете от [етническа принадлежност] /към момента на напускане на Сирия/, че може да бъде принуден да се сражава за кюрдите, очевидно не е реалистичен предвид възрастта и етноса му. Не на последно място, АССГ неправилно е игнорирал доводите в административния акт относно приложимостта на чл.9, ал.5 ЗУБ - възможност за водене на относително спокоен живот в другите части на Сирия, които не са под контрола на кюрдите, която хипотеза е основание за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящият съд споделя и преценката на административния орган, че най- добрият интерес на детето е да е със семейството си, поради което неправилно АССГ е приел наличие на нарушение на чл.6а ЗУБ. Решението като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което се отхвърля жалбата срещу частта от решението на председателя на ДАБ, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение