Определение № 6169 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4907/2024 г.

Производството е по чл. 213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс АПК. Образувано е по частна жалба на "Елвеко - електромонтажи" ЕООД, гр. Пловдив, против разпореждане № 3647 от 19.04.2024 г. по адм.д. № 303/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил искането на дружеството за освобождаване от заплащане на държавна такса за касационно производство по подадена от него касационна жалба против постановеното по делото решение № 2634 от 20.03.2024 г. Според частния жалбоподател изводът на съда за неприложимост на чл. 83 и чл. 84 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е неправилен. Иска отмяна на постановеното разпореждане. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. От данните по делото е видно, че производството пред АС - Пловдив е образувано по оспорване от "Елвеко - електромонтажи" ЕООД, гр. Пловдив, на решение от 18.01.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма " "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" за определяне на финансова корекция. С решение № 2634 от 20.03.2024 г. съдът е отхвърлил жалбата на дружеството. "Елвеко - електромонтажи" ЕООД, чрез пълномощник адв. Т. Димов, е подало касационна жалба от 05.04.2024 г. срещу постановеното решение. С разпореждане № 3197 от 08.04.2024 г. на АС - Пловдив касационната жалба е оставена без движение с дадено задължително указание в 7-дневен срок от получаване на съобщението касаторът да внесе дължима държавна такса за касационното производство в размер на 620, 66 лв. и представи по делото платежен документ за внесената сума. С молба от 19.04.2024 г. дружеството, чрез адв. Т. Димов, е поискало от съда да бъде освободено от заплащане на държавна такса за касационното производство, без посочване на конкретни мотиви и без приложени доказателства. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 3647 от 19.04.2024 г. по адм.д. № 303/2024 г. съдията - докладчик, на основание чл. 213а, ал. 3 АПК, е отхвърлил искането с мотив, че касаторът като търговско дружество, извършващо търговска дейност и реализиращо приходи от нея, не попада в нито едно от приложимите основания на чл. 83 и чл. 84 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК такси и разноски в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. ЕСПЧ признава правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 г. по дело "Агромодел" ООД срещу България; решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша), но само в случаи, в които достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, включително финансови. Когато става дума за юридически лица, гарантираното право на достъп до съд се предоставя на националният съд, който може да прецени дали плащането на държавна такса представлява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие, като съобразява правно-организационната форма, и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за подаването на жалбата; процесуалното поведение на тази страна в съдебното производство. В конкретния случай дружеството не е изложило никакви мотиви в молбата за освобождаване от държавна такса за касационното производство. Мотиви в тази насока не се съдържат и в частната жалба. Дружеството не е приложило както пред административиня съд, така и с частната жалба никакви доказателства, с които да обоснове искането си. Предвид предмета на делото - оспорването на административен акт с материален интерес; етапа, на който се намира производството - проверка редовността на подадена касационна жалба; размера на дължимата държавна такса, от която частният жалбоподател иска да бъде освободен, правно-организационната му форма и факта, че е юридическо лице, преследващо стопанска цел, по отношение на което не са изложени твърдения за финансова затрудненост, нито са представени доказателства, правилен е изводът на съда за неоснователност на искането. Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд