Определение № 9536 от 20.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4483/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от О. Х. от гр. Харманли, чрез адв. Александров от Хасковската адвокатска колегия, срещу Определение № 1350/27.03.2024 година, постановено от Административен съд – Хасково по адм. д.№ 156/24 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Х. срещу мълчалив отказ на Община Харманли по заявление № ОХ-05-177/24.01.2024г. и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на Община Харманли по заявление за дерегистрация на регистрирани на неговия адрес лица съгласно чл.92 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ вх.№ ОХ-05-177/24.01.24 година. Административният съд е преценил жалбата като недопустима, приемайки, че преди образуване на съдебното производство, административният орган се е произнесъл с изричен акт – Писмо изх.№ ОХ-05-177-1/07.02.24г., който не бил оспорен от жалбоподателя. Изводът му е, че жалбата е без предмет, доколкото към момента на подаването й до съда, не е налице мълчалив отказ. Съдът е приел, че посоченото писмо представлява отказ по заявлението на жалбоподателя. От друга страна, съдът е приел, че не е формиран мълчалив отказ от Община Харманли, доколкото заявлението на жалбоподателя е адресирано до кмета на Община Харманли. На тези фактически основания, административният съд на осн. чл.159, т.1 АПК е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на определението. Поддържа се, че съдът служебно е следвало да направи правна квалификация на жалбата по чл.21, ал.4 АПК, както и служебно да извърши преценка за наличието на мълчалив или изричен отказ, а и служебно да конституира надлежния ответник. Възразява, че определението на административния съд е отказ от правосъдие и в противоречие на задължението му да осигури ефективен достъп до правосъдие за защита на недопустима намеса в правото на собственост на жалбоподателя. Иска отмяна на определението и връщане на делото с указания към съда по прилагането на закона и по предмета на жалбата. Община Харманли чрез кмета й оспорват частната жалба по съображения в писмен отговор. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.230, ал.1 АПК от страна по делото, за която подлежащото на обжалване определение е неблагоприятно. По основателността й приема следното: След подаване на жалбата до съда, административният съд с Разпореждане № 813/20.02.24г. я оставя без движение и дава указание на жалбоподателя, да уточни предмета на оспорване, като посочи дали твърди, че има формиран мълчалив отказ в процедурата по чл.99б ЗГР. В изпълнение на разпореждането, с молба от 28.02.24г. жалбоподателят уточнява, че мълчаливият отказ не е в процедурата по чл.99б ЗГР, а по поисканото административно действие по дерегистрация. Върховният административен съд преценява обжалваното определение като правилно. В Закона за гражданската регистрация липсва употребен термин „дерегистрация“. Законът предвижда, че адресната регистрация на едно лице е отразяването на постоянния му и настоящ адрес в регистъра на населението – чл.91 ЗГР. Постоянният и настоящият адрес на едно лице, т.е. адресната му регистрация се извършва от кмета по заявление на лицето – чл.92, ал.1 ЗГР. Промяната в адресната регистрация се извършва от кмета по заявление на лицето – чл.98 ЗГР. Заличаването на адресна регистрация се извършва от кмета на общината при съобразяване на определена процедура, по подаден писмен сигнал или по искане на собственик на имот. Тоест, съгласно разпоредбите на ЗГР, извършената адресната регистрация може да се промени или заличи. Промяната се иска от лицето, което я е направило, т.е от регистрираното лице, а заличаването може да се поиска от трети лица. В този смисъл, съдът, а преди това и административният орган основателно са възприели заявлението на О. Х. с № ОХ-05-177/24.01.24г. като искане на собственик на имот за заличавана на адресната регистрация на посочените в заявлението лица от адреса на имота му. Видно от административната преписка е, че по това заявление е процедирано по начина и в сроковете, разписани в чл.99б ЗГР, в резултат на която процедура е и изпратено на заявителя писмото на кмета на Община Харманли изх.№ ОХ-05-177/1//07.02.24г., с което заявителят е уведомен за резултата от извършената проверка. Практически искането на заявителя не е уважено в резултат на проверката. Тоест, към датата на подаване жалбата на Х. до съда, по заявлението му до кмета на Община Харманли има изрично произнасяне от сезирания административен орган, поради което не е формиран мълчалив отказ по него. Определението на съда е правилно. Воден от горните съображения и на осн.чл.236 вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд