Определение № 7443 от 17.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4487/2024 г.

Образувано е по частна жалба на „Техноинженеринг – 96“ ЕООД, чрез процесуален представител – адв. Й. Лалова, против определение № 991/29.01.2024г. по адм. дело № 11821/2023г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради неправилно тълкуване и прилагане разпоредбите на закона. Ответникът – Агенция „Пътна Инфраструктура“, чрез процесуален представител, в писмен отговор претендира неоснователност на частната касационна жалба и иска да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, петчленен състав намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 991/29.01.2024г. по адм. дело № 11821/2023г. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение е отхвърлил искането на „Техноинженеринг – 96“ ЕООД, със седалище гр. Ботевград, за допълване на Определение № 12621/15.12.2023г., постановено по адм. дело № 11821/2023г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с част за разноски. За да постанови този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че е недопустимо присъждането на разноски преди разрешаването на делото по същество от съответната инстанция. Съдът е взел предвид, че определението чието допълване се иска, с оглед присъждане на разноски, е постановено в производство по оспорване акт на съда касаещ не разрешаване правния спор по същество, а относим към спиране на делото до приключване на друго съдебно производство висящо пред СЕС, поради прието наличие на преюдициалност на спора по това производство към процесното. Тричленният състав на Върховния административен съд е обосновал извод, че със съдебния акт, чието допълване се иска не се решава въпроса по същество и същият има акцесорен характер към висящото главно производство, в което с оглед изхода на материалноправния спор съдът ще присъди и разноски. Посочена е разпоредбата на чл. 143, ал. от АПК, съгласно която дължимостта на разноски е приета за обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Определението е правилно. Настоящият петчленен състав на Върховен административен съд изцяло споделя изложените в оспорения съдебен акт доводи за отхвърляне на процесното искане. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, вр. чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба е относима към съдебните актове, с които спорът се разрешава по същество. Постановеното по делото определение не разрешава спора по същество, поради което по искането за разноски за водене на делото във ВАС следва да се произнесе първоинстанционният съд при произнасянето по същество на спора - Административен съд Плевен. След възобновяване на производството и разглеждането на делото, с оглед на изхода от него, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноски за настоящото производство. Ето защо определение № 991/29.01.2024г. по адм. дело № 11821/2023г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, с което се оставя без уважение искане за допълване на Определение № 12621/15.12.2023г., постановено по адм. дело № 11821/2023г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с част за разноски е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното, разноски не следва да бъдат присъждани и по процесното оспорване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав