Определение № 393 от 17.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4459/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6534/08.08.2016 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 131/05.07.2016 година на АС Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 235/2016 година. С определение № 847/01.08.2017 година настоящият състав на ІV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение като е дал на [фирма] [населено място] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 1110.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му е указал, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. Касаторът е бил уведомен за указанията на съда на 10.08.2017 година, от която дата е започнал да тече едноседмичния срок за изпълнението им. Съгласно правилото за броене на седмичните срокове, установено с чл. 60, ал. 4 от ГПК, едноседмичният срок, в който [фирма] [населено място] е трябвало да изпълни указанията на съда за внасяне на държавната такса е изтекъл на 10.08.2017 година, който е присъствен ден. В този срок, а и до сегашния момент дължимата се по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК не е внесена и не са представени доказателства за това. Предвид на това е налице хипотезата на чл. 286, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 284, ал. 3, т. 4 и чл. 285 от ГПК, поради което подадената от [фирма] [населено място] касационна жалба трябва да бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение