Определение № 10699 от 07.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10330/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Националното ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) срещу протоколно определение от 20.09.2023 г. на Административен съд (АС) - Хасково по КАНД № 653/2023 г., с което е спряно производството по делото до приключване на дело № С-61/2023 г. пред Съда на Европейския съюз (СЕС). Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и недопустимо. Излага подробни доводи, в които сочи, че неправилно първоинстанционният съд е постановил спиране на производството по делото, като е приложил разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, тъй като не са налице основанията за спиране. Счита разпоредбата на чл. 228 АПК, както и тази на 144 АПК, за неприложими в касационното производството по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Допълва, че производството се спира единствено, когато съдът, пред който делото е висящо, е отправил преюдициалното запитване до СЕС. Счита, че преюдициалното запитване няма отношение за правилното решаване на спора пред АС - Хасково, тъй като с решението на СЕС не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо и не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Р. Белева. Ответникът – П. Петров изразява становище за неоснователност на подадената жалба по съображения подробно изложени в депозираното по делото възражение. Претендира разноски. Ответникът се представлява от адв. К. Атанасова - Адвокатска колегия - Хасково. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното определение и да спре производството, съдът е приел, че по отправеното от Административен съд – Хасково преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, въз основа на което е образувано дело № С-61/2023 г., тълкуването на СЕС ще е от значение и по образуваното пред административния съд дело. Първоинстанционният съд е приел, че отправеният до Съда на Европейския съюз преюдициален въпрос касае прилагането на закона, в частност правни норми, по които е наложена глоба на ответника. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че са налице предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, чл. 228 и чл. 144 АПК до произнасяне на Съда на Европейския съюз. Определението е правилно. Правилни са изводите на съда, че е налице основанието, визирано в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. В производството пред Административен съд – Хасково следва да бъде извършена преценка на правилността на изводите на Районен съд – Свиленград относно законосъобразността на Наказателно постановление №BG31082022/1000/Р8-3530 от 23.01.2023 г. издадено от директора на Националното ТОЛ управление към АПИ, с което е установено, че не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) за пътно превозно средство с регистрационен №[рег. номер], представляващо административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с което на П. Петров е наложена глоба в размер на 1800 лева. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на наказание за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи, а и при липсата на сочените в частната жалба пороци, Административен съд - Хасково е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл.143 АПК отговорността за деловодните разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението и може да бъде осъществена само по висящия процес. С оглед изложеното възлагането на разноските по делото следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Този извод кореспондира с нормата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата на чл. 81 ГПК следва да се тълкува систематично, във връзка с предходния текст на чл. 80 ГПК, обуславящ правомощието на съответната инстанция да се произнесе по едно надлежно заявено искане за присъждане на разноски "до приключването на последното заседание" пред нея. В настоящия случай постановеният съдебен акт е определение, с което е спряно производството по делото. С този акт не се решава спорът по същество.По разноските следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение