Определение № 99 от 15.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 152/2010 г.

Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. д. П.,чрез пълномощника му адв.П. Щ. против въззивно решение № 468/28.10.20009 год. и № 2355/21.12.2009 год. постановено по гр.д.№ 1014/2008 г. по описа на Окръжен съд - Б. Върховният касационен съд, състав на І г.о., при проверка редовността на касационната жалба констатира следното: В касационната жалба не е посочен обжалваемият интерес на касатора ,а по делото липсват доказателства за установяване на обстоятелството дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК. Искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване на правото на собственост към минал момент,но по същество той е част от реституционното производство на земеделските земи.Ето защо както цената на иска,така и обжалваемия интерес следва да се определи по цените към настоящия момент. В случая по делото не е представено нито удостоверение за данъчна оценка на процесния имот към релевантния за определяне на обжалваемия интерес момент- подаване на касационната жалба, нито пазарна оценка на имота. Съгласно чл.286 ал.1 т.3 ГПК въззивния съд следи служебно за допустимостта на касационната жалба с оглед изискването на чл.280 ал.2 ГПК,а при констатация за нейната недопустимост следва да върне жалбата. С оглед изложеното настоящото производство следва да се прекрати и делото да се върне на въззивния съд за изпълнение на тези негови задължения по администриране на жалбата. Воден от горното, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение