Определение № 114 от 22.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 538/2011 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците Г. М. Г. от [населено място], област Плевенска и В. М. И. от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. Н. Д. срещу решение от 23.11.2010г. по гр. дело № 4965/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, с което след отмяна на решение от 10.12.2009г. по гр. дело № 36317/2009г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34 състав са отхвърлени предявените от Г. М. Г. и В. М. И. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ за заплащане на по 12 500 лв. обезщетение на всеки един от ищците за причинените им неимуществени вреди от смъртта на М. И. Г., настъпила при пътнотранспортно произшествие, станало на 28.03.2004г., ведно с лихви и разноски, и ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество разноски в размер 950 лв. ` Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /решение № 22/01.04.2009г. по т. дело № 328/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 25/03.04.2009г. по т. дело № 504/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 45/15.04.2009г. по т. дело № 525/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./ и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: относно предпоставките за отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, когато на пострадалия е присъдено обезщетение по иск срещу прекия причинител /застрахованото лице/, но вредите не са възмездени реално и не е платено обезщетение от делинквента; допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” след като е бил предявен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. В. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правния спор съобразно приложимите материалноправни и процесуални норми и в съответствие с практиката на ВКС – решение № 82/07.07.2009г. по т. дело № 28/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и ППВС № 7/77г. от 04.10.1978г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за основателно възражението на ответното застрахователно дружество, че ищците са осъществили правото си да получат обезщетение за причинените им вреди от прекия причинител чрез предявяване на искове срещу прекия причинител, които са уважени с влязло в сила решение № 207/11.08.2005г. по гр. дело № 9/2005г. на Плевенски окръжен съд, въз основа на което е издаден на 21.04.2006г. изпълнителен лист. Доколкото отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и на прекия причинител не е солидарна и увредените лица не могат да искат обезщетение за вредите едновременно от застрахователя и от делинквента, както и поради това, че исковете срещу тях могат да бъдат предявени само в субективно пасивно евентуално съединение като ищецът следва да посочи предпочитания ответник, решаващият съдебен състав е направил извод, че след като увредените лица са предпочели да предявят исковете си срещу прекия причинител и същите са уважени, то ищците са обезщетени за причинените вреди и застрахователя не им дължи плащане на същото обезщетение. Поставените от касатора правни въпроси са от значение за спора и могат да бъдат уточнени по следния начин: 1/ допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител; 2/ има ли значение за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ обстоятелството, че присъденото на основание чл. 45 ЗЗД на пострадалия обезщетение по иск срещу прекия причинител /застрахованото лице/ не е платено. Съобразно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК въпросът относно допустимостта на обжалваното решение се разглежда, дори и да не е формулиран изрично от касатора. Преценката за правилността на решението следва да се извърши след преценка на допустимостта на обжалвания съдебен акт. Процесуалноправният въпрос за допустимостта на прекия иск от увредения, респективно неговите наследници срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при наличие на уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД се решава противоречиво и по сходни въпроси по други дела във ВКС, ТК е допуснат касационен контрол и производствата са спрени на основание чл. 292 ГПК до произнасяне на ОСГТК с тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2010г., образувано с разпореждане № 1/13.04.2010г. на Председателя на Върховния касационен съд, което понастоящем е висящо. Отговорът на втория релевантен правен въпрос е в зависимост от отговора по процесуалноправния въпрос. Предвид изложените съображения въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а производството спряно на основание чл. 292 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, ВКС на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение