Определение № 386 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3753/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б. срещу въззивно определение № 12751/12.05.2017г. по ч.гр.д. 3254/2015г. на СГС ІІ- Д състав, с което е потвърдено определение на СРС за прекратяване на предоставена правна помощ на К. Б., поради направен отказ от нея. Жалбоподателят иска отмяна на определението, но заявява, че се отказва от предоставената правна помощ, тъй като се назначават адвокати, които не вършат работа. При преценка допустимостта на частната жалба, ВКС намира следното: [фирма] е подала искова молба срещу Т. Ц. Б. за плащане на сумата от 3245,30лв. за ползвани топлинни услуги. В производството по делото като подпомагаща страна на страната на ответника е конституиран К. И. Б.. По повод на подадена въззивна жалба от Т. Б. срещу решението на СРС, К. Б. е подал молба за предоставяне на правна помощ, която с определение на СРС е била уважена. С последваща молба К. Б. е направил отказ от предоставената правна помощ и Софийски районен съд е постановил определение за прекратяване на предоставената правна помощ. По повод на частна жалба срещу определението за прекратяване на правната помощ, Софийски градски съд е постановил обжалваното определение, с което е потвърдил определението на СРС за прекратяване на предоставената правна помощ. При тези данни, ВКС намира, че подадената частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК страната по делото има право на частна жалба срещу преграждащите определения или определенията, за които изрично е предвидена възможността за обжалване. Определението за прекратяване на предоставена правна помощ не е преграждащо, тъй като не е сред посочените в т.5 от т.р.№1-2001- ОСГТК, но за него изрично е предвидено едноинстанционно обжалване по аргумент от същото основание на чл. 95, ал.5 и 6 ГПК, където е предвидено едноинстанционно обжалване на отказа за предоставяне на правна помощ, а прекратяването на правната помощ съдържа в себе си отказ от предоставяне на правна помощ занапред. Когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определението за прекратяване на правна помощ, постановеният акт на въззивния съд е окончателен и не подлежи на касационно обжалване по чл. 274, ал.3 ГПК. В случая определението на СГС, с което е потвърдено определение на СРС за прекратяване на предоставена правна помощ е окончателно по аргумент от чл. 95, ал.6 ГПК, поради което частната касационна жалба на К. Б. следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, ВКС,