Определение № 10542 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8697/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., понастоящем в Затвора [населено място], против определение № 1002/28.05.2024 г., постановено по адм. дело № 155/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е върнато искането му за отмяна на влязло в сила определение № 1362/05.12.2023 г., постановено по адм. дело № 155/2023 г. по описа на АдмС - Ловеч. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение съдът на основание чл. 213а, ал. 1 изр. второ, във вр. с чл. 242 АПК е върнал молбата на Г. В., съдържаща искане за отмяна на влязло в сила определение № 1362/05.12.2023 г., постановено по адм. дело № 155/2023 г. на АдмС – Ловеч, оставено в сила с определение № 596 от 21.03.2024 г., постановено от АдмС - Ловеч. За да постанови този резултат съдът приел, че с разпореждане № 819/22.04.2024 г. искането е оставено без движение за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВАС и на посочване на отменително основание, нередовности по реда на чл. 241 и чл. 242а от АПК. На молителя е даден 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите и са му указани неблагоприятните последици, в случай на неизпълнение. Разпореждането е редовно връчено на 07.05.2024 г. като срокът за изпълнението е изтекъл на 14.05.2024 г. - вторник - присъствен ден, като указанията не са били изпълнени. При установеното неизпълнение съдът е направил извод, че искането за отмяна следва бъде върнато, тъй като не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовността. Определението е валидно, допустимо и правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадено искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт произтича от нормата на чл. 242а АПК и е условие за редовност съгласно чл. 213, т. 3 АПК, във вр. с чл. 241 АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че указанията не са изпълнени, тъй като разпореждането е редовно връчено на В., но задължението за внасяне на дължимата държавна такса и посочване на отменително основание не е изпълнено до момента на постановяване на обжалваното определение. Правилно при това положение, искането за отмяна е върнато на основание чл. 213а, ал. 1 във вр. с чл. 242, ал. 1 АПК с обжалваното определение. При така изложените съображения, обжалваното определение, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,