Решение № 130 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 620/2009 г.

взе предвид: Производството по чл.351 вр.чл.346 НПК е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия М. Д. М. против разпореждането от 18.06.2009 год. по въззивно нохд № 2428/2008 год. на Софийския градски съд. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, защото за неспазване на срока по чл.351, ал.4, т.1 НПК са били налице обективни причини. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в писменото си становище, че разпореждането за връщане на касационната жалба е законосъобразно, защото отстраняването на несъответствията в жалбата е направено след изтичане на указания седемдневен срок. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка и намира: Софийският градски съд, наказателна колегия, 4-ти въззивен състав е постановил присъдата по въззивно нохд № 2428/2008 год. на 26.03.2009 год. в присъствие на страните и е определил 15-дневен срок за обжалване. Защитникът на подсъдимия М е подал жалба в срок – на 08.04.2009 год. Поради несъответствието й с изискванията за съдържание по чл.351, ал.1 НПК с разпореждането от 16.04.2009 год. на съдията-докладчик от въззивния съд е определен седемдневен срок за отстраняването. Видно от саморъчно положения от защитника подпис разпореждането му е станало известно на 21.05.2009 год. Срокът е пропуснат и този извод следва от данните, че указанието е изпълнено, но с подадените на 01.07.2009 год. вх. № 3* и на 26.09.2009 год. вх. № 4*„мотиви към касационната жалба”. При това положение обжалваното разпореждане от 18.06.2009 год. е постановено в съответствие с изискванията на чл.351, ал.4, т.1 НПК – в дадения от съдия от въззивния съд седемдневен срок несъответствията в касационната жалба не са отстранени и правилно е върната. Други доказателства, с които да се установят твърденията в жалбата, че не е пропуснат срока – вкл. и за нарушени задължения на длъжностни лица от съответния съд във връзка с приемането и регистрацията, не са налице по делото и разпореждането следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното, Върховния касационен съд, второ наказателно отделение