Определение № 186 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 394/2009 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК. С молба вх. № 2* от 4.08.2009 г. Е. З. С. от гр. П. е поискала да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените разноски за защита в производството по гр. д. № 394/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което с определение постановено по реда на чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване, по касационна жалба на “Специализирани болници за рехабилитация- НК” Е., гр. С. срещу въззивно решение по гр.д. № 2234/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно с писмения отговор по чл.287 ГПК, но не са присъдени. Ответната страна не е подала писмен отговор в срока по чл.248, ал.2 ГПК. По подадената молба, Върховният касационен съд, ІІІ г.о., намира следното: С определение № 845 от 15.07.2009 г. по гр.д. № 394/2009 г. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 18.06.2008 г. по гр.д. № 2234/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на “Специализирани болници за рехабилитация- НК” Е., гр. С.. О. по касационната жалба и настоящ молител в писмения отговор по чл.287 ГПК е взела становище по допустимостта на касационното обжалване и е поискала присъждане на направените разноски за това производство, които видно от приложения договор за правна помощ и съдействие са в размер на 100 лв.- заплатен адвокатски хонорар на адвокат Н. М. е основателна. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, каквото е определението на ВКС по чл. 288 ГПК, в едномесечен срок от постановяването съдът по искане на страната може да го допълни в частта му за разноските. В настоящия случай молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Направените за касационното производство от молителката разноски са в размер на 100 лв.- адвокатско възнаграждение за адв. Н. К., видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 1.09.2008 г. Предвид изхода на делото направените от молителката разноски в размер на 100 лв. се дължат, поради което същите ще следва да й се присъдят. Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, ІІІ г.о.