Определение № 50001 от 16.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4222/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Л. П. чрез нейния пълномощник адв. Г. П.-С. срещу определение № 1117 от 13.08.2021 г. по в.гр.д. № 214/2021 г. на Окръжен съд-Плевен. С него е оставена без уважение подадената от Е. Л. П. молба за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение № 100 от 21.05.2021 г. в частта за разноските. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че в нарушения на съдопроизводствените правила съдът е присъдил в полза на ответника сумата за адвокатско възнаграждение не за един, а за двама адвокати, упълномощени от него да го представляват по делото пред въззивната инстанция. На следващо място сочи, че представеният ат адв. Г. Договор за правна защита и съдействие, сключен с „Боян 82” ООД е в обикновена писмена форма, не е посочена датата, на която е сключен и няма характеристиките на първичен счетоводен документ. Ответната страна „Боян 82” ООД не е взел становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 100 от 21.05.2021 г. по в.гр.д. № 214/2021 г. на Окръжен съд-Плевен е потвърдено решение № 260114 от 11.02.2021 г. по гр.д. № 1810/2020 г. на Плевенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. Л. П. против М. Й. Н. лично и като ЕТ” Боян-М. Н.”, и против „Боян 82” ООД обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за продажба на земеделски земи, обективиран в нотариален акт № 149, т.І, дело № 25/2012 г., и договор за продажба на недвижим имот - сгради, обективиран в нотариален акт № 108, т.VІ, дело № 283/2013 г., поради противоречието им с разпоредбите на чл. 8 и чл. 183 ЗЗД, поради заобикаляне на закона - чл. 8 и чл. 183 ЗЗД и чл. 24, ал.1 СК, и е отхвърлен предявеният от Е. Л. П. против М. Й. Н. иск за делба на описаните в двата договора общо 17 бр. недвижими имота. С това решение Е. Л. П. е осъдена да заплати на ответника „Боян 82” ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 400 лв. Видно от данните по делото, че с Договор за правна защита и съдействие, сключен между ответниците М. Й. Н. и „Боян 82” ООД от една страна и адв. Г. Г. от друга за осъществяване на процесуално представителство по делото е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 700 лв. С друг договор за правна защита и съдействие, сключен между „Боян 82” ООД и адв. И. Й. е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 500лв. Ответникът „Боян 82” ООД е представляван от двамата упълномощени от него адвокати, които са се явили в единственото проведено пред въззивния съд открито съдебно заседание на 21.04.2021 г. Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Същото правило се прилага и при присъждане на разноски в полза на ответника, когато предявеният против него иск бъде отхвърлен изцяло или частично- чл. 78, ал.3 ГПК. Според разясненията, дадени в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая с Договора за правна помощ, сключен с адв. Г. Г. е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение е платимо в брой и сумата е заплатена. Така оформен с подписа на двете страни- клиент и адвокат, договорът за правна помощ и съдействие има характер на разписка за извършеното плащане на възнаграждението. Формата на договора за правна защита и съдействие не е форма за валидност, а за доказване, поради което сключването на договора в обикновена писмена форма не може да бъде основание съдът да откаже присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, щом договорът е подписан от двете страни - клиент и адвокат, и от съдържанието му са видни размерът на договореното адвокатско възнаграждение и е удостоверено реалното му заплащане на процесуалния представител. В Договора за правна защита и съдействие, сключен с адв. И. Й. е посочено, че е адвокатското възнаграждение ще бъде платено по банкова сметка, но реалното плащане не е установено с представяне на банков документ. Това не е съобразено от Плевенския окръжен съд. При тези данни се налага извод, че е доказано реалното заплащане само на уговореното в полза на адв. Г. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 1 700 лв. Тъй като същото е за осъществяване на процесуално представителство на двамата ответници - М. Н. и „Боян 82”, ООД, при липса на друго, отразено в Договора за правна защита и съдействие, следва да се приеме, че всеки от тях е платил по 850 лв. С въззивното решение са присъдени разноски само в полза на „Боян 82” ООД, а ответникът М. Н. не е направил искане за изменение или допълване на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която Е. Л. П. е осъдена да заплати на „Боян 82” ООД разноски по делото за адвокатско възнаграждение за разликата на 850 лв. до присъдената сума от 3 400 лв. Водим от гореизложеното съдът