Определение № 10325 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9841/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Скрийнинг имоушънс" ООД със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощник, против определение № 32296 от 14.08.2026 г. по адм.д. № 200/2026 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил определение от 01.04.20226 г. за ход по същество на делото, оставил е без разглеждане подадена от дружеството жалба срещу бездействие на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" (ИА "НФЦ") да изпълни задължението си по чл. 47, ал. 17 от Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия (ППЗФИ) да сключи договор за предоставяне на държавно финансиране и е прекратил делото. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като не съдържа мотиви, обосноваващи извода на съда, че неизпълнението на задължението за сключване на договора по чл. 47, ал. 17 ППЗФИ не е бездействие по чл. 256 АПК. Твърди, че съдът се е позовал на практика на ВАС, но не е изложил съображения относно приложимостта на направените в тези съдебни актове правни изводи към искането му. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил изложените доводи, като в възприел изцяло поддържаната от ответната страна теза. Поддържа, че съдът неправилно е квалифицирал дължимото действие по чл. 47, ал. 17 ППЗФИ като властническо волеизявление. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" (ИА"НФЦ") чрез пълномощника си, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. „Скрийнинг имоушънс" ООД е сезирало Административен съд София - град с искане да бъде задължен изпълнителният директор на ИА „НФЦ“ да изпълни задължението си да сключи договор за предоставяне на държавно финансиране, произтичащо пряко от нормата на чл. 47, ал. 17 от ППЗФИ. Съдът е установил, а и по делото не е спорно, че със заявление вх. №01-1423/30.07.2025г. „Скрийнинг имоушънс" ООД е кандидатствало с проект (рег. № 21И090 от 29.09.2021г.) за производство на пълнометражен игрален филм „Разлом“ на двете конкурсни сесии, обявени от ИА „НФЦ“ през 2021 г. съгласно заповед № 11/15.01.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „НФЦ”, с която са обявени датите и условията за провеждане на конкурсните сесии в ИА „НФЦ“ през 2021 г. Със заповед № 03/ 10.01.2022 г. изпълнителният директор на ИА "НФЦ" е определил спечелилите конкурса за държавно финансово подпомагане проекти за реализация на игрален филм на основание протокол № 6 от 06.01.2022 г. на НХКИК, като проектът „Разлом“ е класиран на 6-то място. Заповедта е издадена на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 28, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 и чл. 30 и чл. 31 ЗФИ и чл. 41, чл. 46, чл. 47 и чл. 48 ППЗФИ и решение на НХК по протокол № 6 от 06.01.2022 г. Заповед № 3/10.01.2022 г. на изпълнителния директор на ИА "НФЦ" е отменена с решение № 592/03.02.2023 г., постановено по адм. дело № 824/2022 г. по описа на АССГ, потвърдено с решение № 11316/22.10.2024 г. на ВАС по адм. дело № 6927/2023 г. В изпълнение на съдебните решения изпълнителният директор на ИА НФЦ е издал заповед № 36/31.01.2025 г., с която проектът за игрален филм „Разлом“ на "Скрийнинг Имоушънс" ООД отново е определен като един от проектите за реализация на пълнометражен игрален филм, получили над 70 процента от максималния общ брой точки и спечелили конкурса за държавно финансово подпомагане за 2021 г. по схемата за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗФИ. Заповед № 36/31.01.2025 г. е влязла в сила, с което е приключила първата фаза на конкурсната процедура (за художествена оценка на проектите), в която "Скрийнинг Имоушънс" ООД кандидатства с проекта за пълнометражен игрален филм „Разлом“. С протокол № 71 от 28.04.2025 г. Финансова комисия е извършила оценка на проекта и е предложила за реализацията му да бъде предоставено държавно финансово подпомагане в размер до 1 030 000 лв., което би било дял от 79,21% от одобрения общ бюджет. Със заповед № 98/29.04.2025 г. на изпълнителния директор на ИА "НФЦ" е определено държавно финансово подпомагане в размер на 1030000 лв. от квотата за филмопроизводство по чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗФИ за проект за реализация на игрален филм "Разлом", равно на 79,21 % от бюджета на проекта. Подадено е заявление по образец с вх. № 01-1423 от 30.07.2025 г. от „Скрийнинг Имоушънс“ ООД за сключване на договор за проект за производството на филм или сериал. С писмо с вх. № 01-1701 от 17.09.2025 г. до изпълнителния директор на ИА „НФЦ“ жалбоподателят е направил искане агенцията да изпълни законовите си задължения и да пристъпи към сключване на договор за предоставянето на държавна помощ за финансиране на производството на пълнометражен игрален филм „Разлом“. С писмо вх. № 01-1800 от 02.10.2025 г. дружеството отново е поканило ИА „НФЦ“ да предприеме необходимите фактически действия и сключи договора за държавна помощ за проект „Разлом“, съобразно нормативното задължение по чл. 47, ал. 17 ППЗФИ и влязлата в сила заповед № 98/29.04.2025 г., с която е определен размерът на помощта. С писмо с изх. № 01-405 от 03.11.2025 г. до заместник-министъра на културата изпълнителният директор на ИА „НФЦ“ е поискал становище относно законосъобразността на сключване на договор за финансиране на пълнометражен игрален филм „Разлом“, отчитайки факта, че към датата на подаване на заявлението за кандидатстване на финансирането работата по проекта не е започнала, но към момента, когато следва да се сключи договорът за финансиране, филмът е почти готов. С писмо с рег. № 12-00-360/19.11.2025 г. на заместник-министъра на културата, постъпило в НФЦ с вх. № 01-2188/19.11.2025 г., е указано, че преценката относно законосъобразността на сключването на договор за финансиране с продуцента „Скрийнинг Имоушънс“ ООД е изцяло от компетентността на изпълнителния директор на ИА „НФЦ“. При така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че не е налице неоснователно бездействие по смисъла на чл. 256 АПК. В случая, предметът на спора, както е въведен от ищеца, не бил за неизвършване на фактическо действие, а искане съдът да задължи административния орган да сключи конкретен договор за държавно финансиране, тоест да осъществи правно действие, което по естеството си представлява волеизявление и не попада в предметния обхват на посочената процесуална защита. Обосновал е, че искането не попада в хипотезата на неоснователно бездействие и исковата защита по този ред е недопустима. Така мотивиран, Административният съд София - град е приел подадената жалба за недопустима и е прекратил производството на основание чл. 159, т. 1 АПК. Според касационния съдебен състав определението е неправилно. От изложението в жалбата, с която е сезиран Административен съд София-град, е видно, че дружеството е оспорило неизпълнение на изпълнителния директор на ИА "НФЦ" на задължението си да сключи договор за предоставяне на национално финансиране, произтичащо пряко от нормата на чл. 47, ал. 17 ППЗФИ. Съгласно чл. 47, ал. 17 ППЗФИ след разглеждане на заявлението по ал. 12 изпълнителният директор в срок до един месец сключва със спечелилите кандидати договор за предоставяне на държавно финансиране по смисъла на ЗДП, като датата на неговото влизане в сила се посочва изрично в договора и се приема за датата, на която помощта е предоставена. Фактическият състав на чл. 256 АПК съдържа бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Законът има предвид неизвършването на фактически действия по задължение, пряко произтичащо от правната норма. Бездействието по смисъла на нормата по своя характер не може да бъде неизвършване на правно действие или бездействие за издаване на административен акт. Това е така, защото чл. 58, ал. 1 от АПК създава фикцията, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ, който по определението на чл. 21, ал. 1 АПК е индивидуален административен акт. Разграничението между двете форми на защита се обуславя от характера на дължимото от административния орган поведение. Производството по чл. 256 АПК е приложимо при неизпълнение на задължение за извършване на фактическо действие, докато в случая се твърди непроизнасяне на сезирания орган по отправено искане, чието удовлетворяване предполага формиране на воля от страна на компетентния орган относно сключването на договор за предоставяне на държавно финансиране. Следователно предмет на спора по същество не е неизвършването на определено фактическо действие, а липсата на произнасяне по въпрос, по който се претендира дължимо административно волеизявление, в каквато насока са фактическите твърдения на жалбоподателя. Правната квалификация на търсената защита следва да бъде определена с оглед действителното съдържание на отправеното искане и характера на дължимото произнасяне. В настоящия случай оспорващият излага във фактическа последователност твърденията си, че органът, който е сезирал, в нормативноустановения срок отказва да сключи договор за предоставяне на държавно финансиране. Петитумът на жалбата до първоинстанционния съд - „да изпълни задължението си да сключи договор за предоставяне на държавно финансиране“, всъщност съдържа искане съдът да се произнесе именно срещу отказ да се издаде крайният акт, чрез който да бъде предоставено държавно финансиране. Неточността в изказа не може да обоснове извод за обжалване на неоснователно бездействие, тъй като се претендира волеизявление. Не фактическото приемане на договора интересува частният жалбоподател, а сключването на такъв след приключване на предвидената в ППЗФИ процедура и предвид чл. 47, ал. 17 ППЗФИ. Правната квалификация, дадена от жалбоподателя, не обвързва съда по същество, който определя приложимата правна норма въз основа на изложените в жалбата фактически твърдения и техния действителен правен смисъл. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил съдебното производство, АССГ е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ИА"НФЦ". Съдътследва да извърши преценка относно наличието на нормативно установено задължение за произнасяне по отправеното искане, редовността на сезирането на административния орган и законоустановения срок за произнасяне, без да е налице изрично волеизявление, с оглед установяване наличието на предпоставките за формиране на мълчалив отказ. Направеното от частния жалбоподател искане за разноски следва да бъде съобразено при произнасянето на първоинстанционния съд на основание чл. 226, ал. 3, вр. с чл. 236 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд