Определение № 4644 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3105/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Единство“ ЕООД срещу определение № 2277 от 19.12.2023 г., постановено по адм.д. № 848/2023 г. по описа на административен съд Плевен,, с което е оставена без разглеждане жалбата на Единство ЕООД срещу решение № 106 от 17.11.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново и е прекратено производството по делото. В частната жалба се обосновават изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно по съображения за постановяването му в нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК. Иска се отмяна на определението. Насрещната страна – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново изразява становище за неоснователност на частната жалба Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Определението на първоинстанционния съд е неправилно. Производството по делото е било образувано по жалба на „Единство“ ЕООД срещу решение № 106 от 07.11.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново. При проверката на редовността и допустимостта на жалбата първоинстанционният съд се е произнесъл с разпореждане от 3 ноември 2023 г., като е дал указания за внасяне на държавна такса в размер на 50 лв. по сметката на Административен съд Плевен. С предупреждението, че при невнасяне на таксата жалбата ще бъде върната, а производството ще бъде прекратено. В определение от 11 декември 2023 г. съдът е установил обстоятелството на невнасяне на държавната такса, обстоятелството на извършени 17 посещения на посочения в жалбата адрес за връчване на съобщението – на място и по телефона, като не е бил открит представител на дружеството. С това свое определение съдът е обосновал приложимостта на чл. 41, ал. 2 от ГПК, като е определил да се приложи по делото съобщение за връчване на разпореждане на съда за предоставяне на 7 дневен срок от съобщението за отстраняване на нередовности на жалбата, с указанието, че срокът започва да тече от 12 декември 2012 г. до 18 декември 2023 г. В посочения срок недостатъците на жалбата не са отстранени, при съобразяване на това обстоятелство, жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Действително, първоинстанционният съд е установил нередовности на подадената жалба, обективирал е същите в разпореждане, като е дал установения за това срок за отстраняването им. Съобщението за това обстоятелство е разпоредено да бъде връчено на адреса, посочен в жалата. В жалбата не е посочен електронен или съдебен адрес за връчване на съдебни книжа и призовки и след като е установил обстоятелството на 17 извършени посещения на посочения в жалбата адрес за връчване на съобщения, при които не е бил открит представител на търговското дружество, неправилно първоинстанционният съд е съобразил и обосновал приложимостта та чл. 41 ал. 2 от ГПК. Съобразно посочения текст, страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Приложимата норма е не тази по чл. 47, ал. 2 от ГПК, а тази по чл. 50, ал. 4 от ГПК. Доколкото жалбоподателят е търговец приложение следва да намерат правилата за връчване на търговци и юридически лица. Съобразно чл. 50, ал. 1 от ГПК, мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. В процесния случай не се установява обстоятелството по чл. 50, ал. 2 от ГПК. Видно от отбелязванията върху съобщението за връчване, са били извършени 17 посещения на адреса, посочен в жалбата, при които не е бил открит представител на търговското дружество. Съобразно чл. 50, ал. 4 от ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Именно извършването на това действие е следвало да разпореди първоинстанционният съд. По делото не се установява съдът да е разпоредил залепването на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. В случая е нарушен чл. 50, ал. 4 от ГПК и съдът неправилно е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на производството по делото. При съобразяване на тези фактически и правни обстоятелства, и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение