Определение № 404 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 195/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Абад - гражданин на Сирия, чрез адв. Косарова срещу определение № 10421 от 27.11.2023 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 8696/2023 г., с което на основание чл.161 от АПК е отхвърлено искането на А. Абад за възстановяване срока по чл. 60, ал. 5 от АПК за обжалване на разпореждането по издадената от началника на Сектор „Незаконна миграция“, Отдел Миграция, при Столична дирекция на вътрешните работи - МВР Заповед УРИ № 5392 ПАМ-6177/21.08.2023 г., с което е допуснато предварителното ѝ изпълнение. В частната жалба е посочено, че определението е неправилно, като е постановено в нарушение на процесуалния закон. Върховният административен съд, като провери правилността на определението намира, че частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 8696/2023 г. е образувано по жалба на А. Абад - гражданин на Сирия, скоято е е оспорена издадената от началника на Сектор „Незаконна миграция“, Отдел Миграция, при Столична дирекция на вътрешните работи - МВР Заповед УРИ № 5392 ПАМ-6177/21.08.2023 г. С нея на А. Абад е наложена принуздителна административна мярка /ПАМ/ „връщане до страната на произход - Сирия”.На основание чл. 60, ал. 1 от АПК с изрично разпореждане е допуснато и предварително изпълнение на заповедта. С Определение № 7669/12.09.2023 г. АССГ е оставил без разглеждане искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, приемайки го за просрочено, предвид разпоредбата на чл. 60, ал. 5 АПК. По частна жалба против това определение във ВАС е образувано адм. дело № 9923/2023 г., по което с Определение № 10887/09.11.2023 г. касационният съд е прекратил делото, изпращайки го обратно за произнасяне по чл. 161 АПК, по заявеното с частната жалба искане за възстановяване срока за оспорване разпореждането за допускане предварително изпълнение на Заповед УРИ № 5392 ПАМ-6177/21.08.2023 г. С настоящото оспорено определение № 10421 от 27.11.2023 г., е отхвърлено искането на А. Абад за възстановяване срока по чл. 60, ал. 5 от АПК за обжалване на разпореждането по издадената от началника на Сектор „Незаконна миграция“, Отдел Миграция, при Столична дирекция на вътрешните работи - МВР Заповед УРИ № 5392 ПАМ-6177/21.08.2023 г., с което е допуснато предварителното ѝ изпълнение, поради липса на доказателства за твърдените в искането обстоятелства Определението е правилно. Административният съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. първо от АПК, която допуска извънредно възможността, в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане подателят ѝ да поиска възстановяване на срока, като дължи да установи и докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. В случая, искане за възстановяване срока за оспорване разпореждането за предварително изпълнение е заявено едва с частната жалба, против съдебното определение, с което е оставено без разглеждане възражението срещу допуснатото предварително изпълнение. Съдът правилно е приел, че не са представени доказателства А. Абад да е бил „лишен от свобода“ или по отношение на него да е била издадена друга заповед, по чл. 44, ал. 10, вр. ал. 1 ЗЧРБ за принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/. В тежест на жалбоподателя е да установи и докаже наличието на „особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение“. Ако същият не е разполагал с такива, то процесуалният му представител е следвало да се възползва от дадените му от закона възможности да формулира относими доказателствени искания към съда. Действително, в Административнопроцесуалния кодекс - чл. 9, ал. 3 е установено служебното начало за действията на съда, но указанията и съдействието, които съдът дължат не може да измести изцяло функциите на процесуалното представителство, от което се е възползвало лицето по делото. В допълнение, следва да се отбележи, че при връчването на Заповед УРИ № 5392 ПАМ-6177/21.08.2023 г., подписана от А. Абад е отразено, че е бил запознат с нея „на език, който владее“ и това удостоверяване не е оспорено. Ето защо подадената частна жалба срещу Определение № 10421 от 27.11.2023 г. по адм. дело 8696/2023 г. се явява неоснователна, а определението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение