Определение № 10250 от 26.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10091/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Глобал дрийм“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], [адрес] представлявано от управителя Р. Райнова, подадена чрез процесуалния представител адв. А. Тунчев от Адвокатска колегия – София, против определение № 2195 от 13.03.2023 год. постановено по адм. д. № 10263/2022 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Заповед № РД -10-19 от 24.10.2022 год. на управителя на „Национален институт за изследвания и сертификация“ ЕООД и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 от АПК. Твърденията са, че определението е неправилно по съображения, че оспорената заповед следва да се преценява като индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 145, ал. 1 АПК, пряко засягащ правата и законните интереси на жалбоподателя. По подробно изложени съображения се отправя искане до Върховния административен съд да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато на първоинстанционния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът – управителя на „Национален институт за изследвания и сертификация“ ЕООД, гр. София действащ чрез пълномощника адв. Л. Митева от Адвокатска колегия – София в писмен отговор оспорва частната жалба и излага аргументи за правилност на обжалвания съдебен акт, поради което иска да бъде оставен в сила. Настоящия състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, с който на жалбоподателя е преграден пътят на съдебна защита. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на „Глобал дриим“ ЕООД, с която е оспорена Заповед № РД -10-19 от 24.10.2022 год. на управителя на „Национален институт за изследвания и сертификация“ ЕООД, с което „Вес трейд груп“ ЕООД е спечелило търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот – самостоятелен обект, с предназначение за ресторантьорство, находящ се в гр. София, [улица], собственост на Национален институт за изследвания и сертификация“ ЕООД, гр. София. При извършената служебна проверка по допустимостта на жалбата съдът е преценил, че тя е процесуално недопустима поради това, че заповедта, предмет на жалбата не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Този извод съдът е основал на обстоятелството, че органите на търговските дружества с държавно, респективно общинско участие в капитала, не са административни органи. Според съда решението на изпълнителния директор, с което е определен наемател на активи на дружеството, е акт на орган на управление на търговско дружество, по повод на който не се развива административно правоотношение и не е налице основание за оспорването му по реда на АПК. По тези съображения е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното съдебно производство. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав счита, че изводите на първоинстанционния съд са законосъобразни и обосновани. При установените фактически обстоятелства по делото правилно е преценено, че оспорената заповед няма белезите на индивидуален административен акт и по същността си е изявление на орган на управление на търговско дружество, което не съставлява властническо волеизявление на орган на власт или натоварен от изрична законова разпоредба с властнически правомощия друг орган в изпълнение на правомощията му, нито дружеството има качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 ДР на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от АПК, която регламентира кои дела са подведомствени на административните съдилища и сред тях не фигурират актовете на търговски дружества. Липсва и изрична законова разпоредба по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, която да оправомощава органите на дружеството с административни правомощия. В този смисъл е и постоянната и непротиворечива съдебна практика на ВАС по сходни казуси обективирана в определение № 7940 от 22.06.2020 г. по адм. д. № 5999/2020 г., определение № 7936 от 22.06.2020 г. по адм. д. № 5471/2020 г., определение № 17655 от 23.12.2019 г. по адм. д. № 14359/2019 г. Правилно е позоваването от първоинстанционния съд на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2016 г. по Тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, съгласно което при провеждане на търг или конкурс по реда на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (отменен ДВ. бр. 40 от 5 май 2020 г.), органите на търговските дружества с държавно участие в капитала не действат като административни органи и съответно издадените от тях актове във връзка с търга или конкурса нямат административен характер и не подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въпреки отмяната на Правилника това тълкувателно решение запазва значението си. В случая наемодателят „Национален институт за изследвания и сертификация“ ЕООД е търговско дружество с държавно участие в капитала и визираното тълкувателно решение е приложимо към настоящата хипотеза. Издаденият акт е резултат от проведена тръжна процедура по отдаване под наем на посочения обект. Изводите на административния съд са направени при правилно приложение на закона относно характера на оспорената заповед, която няма характеристики на индивидуален административен акт, следователно оспорването и е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК. В случая се отнася за акт на орган на управление на търговско дружество, по повод на който не се развива административно правоотношение следователно не е налице основание за оспорването му по реда на АПК. Независимо, че процедурата е уредена в нормативен акт – преди в Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, а понастоящем в Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия органът, на управление на търговското дружество не придобива качеството на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, както законосъобразно е приел административният съд. Актовете им не са властнически волеизявления на орган на власт или натоварен от изрична законова разпоредба с властнически правомощия друг орган в изпълнение на правомощията му, а органите на управление на дружеството не са длъжностни лица, тъй като не осъществяват определена служебна функция и задължение. Процесната заповед не съдържа властническо волеизявление на административен орган, а представлява действие на управление на активи - собственост на дружеството извършено в съответствие с Търговския закон. Ето защо актовете на техните органи не са властническо -разпоредителни по смисъла на чл. 21 от АПК и издадените от тях решения и заповеди не са административни по характер, поради което същите не подлежат на обжалване по реда на АПК. В този смисъл е и практиката на ВАС постановена по чл. 29, ал. 2 от ППЗПП - определение № 5295 от 18.05.2023 г. по адм. д. № 4222/2023 г. ІV отд. на ВАС и определение № 519 от 21.01.2022 г. по адм. д. № 100/2022 г. ІV отд. на ВАС. С оглед на изложеното първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приложил нормата на чл. 159, т. 1 от АПК и е оставил без разглеждане оспорването на „Национален институт за изследвания и сертификация“ ЕООД. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от сочените с частната жалба пороци. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение