Определение № 130 от 19.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 195/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е било образувано по молба за отмяна от 24.10.2016г. на А. С. В. на влязлото в сила решение от 08.07.2016г. по гр.д.№53701/2015г. на РС София на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Ответникът С. Е. Х., чрез процесуалния си представител е поддържал, че молбата е неоснователна. С решение от 24.03.2017г. ВКС е оставил без уважение молба за отмяна от 24.10.2016г. на А. С. В. на влязлото в сила решение от 08.07.2016г. по гр.д.№53701/2015г. на РС София С молба от 29.03.2017г. ответникът С. Е. Х., чрез процесуалния си представител, е поискал да му бъдат присъдени разноски в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата А. С. В. не взема становище по искането за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Молбата за допълване на решението в частта за разноските е постъпили в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е допустима. При постановяване на решението си в производството по чл.307 ГПК Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото на ответника по молбата С. Е.. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски по делото, ако е направил своевременно искане за присъждането им. В случая процесуалния представител на С. Е. е изготвил писмен отговор на молбата за отмяна и за осъществената защита е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.Ето защо настоящият състав намира за основателно направеното искане за присъждане на 500 лева разноски на ответната страна, което е и доказано за посочената сума. На ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски, които да му се заплатят от А. С.. Предвид изложените съображения, съдът