Определение № 61 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 459/2010 г.

Производство по чл. 307, ал.1 във вр. с чл. 304 ГПК. Делото е образувано по молба на Ц. А. И. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 310 от 08.12.2008г. на Софийски градски съд по гр.д. № 3826/2006г. С решението Ю. М. И. е осъдена на основание чл. 56 във вр. с чл. 111 и чл.108 ЗС да предаде на Г. И. М. владението на апартамент № 1, на първия етаж, във вход „А”, бл. 244 в жк.”Н” в гр. С.. М. сочи, че е следвало да участва в производството по делото, наред с майка си Ю, тъй като процесният имот е придобит от майка й по време на брака с баща й А. И., който е починал през 2003г. и молителката се явява съсобственик на имота по наследство. Затова тя счита, че като наследник по закон е задължителен необходим другар в процеса относно правото на собственост върху имота. Към молбата са приложени писмени доказателства установяващи момента на сключване на брака между А, смъртта на А. И. и неговите наследници. С молбата е заявено искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2* по описа на ЧСИ П. М., образувано въз основа на влязлото в сила решение. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІг.о., намира следното: Молбата се основава на чл. 304 ГПК. Според посочената разпоредба отмяна може да иска онова трето лице, неучаствало в производството, спрямо което решението има сила с оглед чл. 216, ал.2 ГПК, т.е. при необходимо другарство. В случая молителката няма качеството на необходим другар на Ю. И. – ответник по иска на главновстъпилото лице Г. М. Молителката твърди, че е придобила по наследство от баща си през 2003г. идеална част от имота, който е представлявал съпружеска имуществена общност на родителите й като придобит по време на брака със съвместен принос. Исковата молба е заведена през 2005г. С оглед на това, че легитимацията на молителката като съсобственик предхожда завеждането на иска, то оспорването на правото на собственост на другия съсобственик - майка й не може да бъде противопоставено на молителката, без самата тя да конституирана и да е участвала в исковото производство. Следователно тя не е обвързана от силата на присъдено нещо на решението. Съсобствениците не са необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за собственост досежно съсобствения имот. Същото се отнася и до иска за защита на вещното право на ползване, какъвто е предявения от Г. И. М. против Ю. М. И. иск. Въз основа на горното следва да се приеме, че молителката Ц. А. И. няма качеството на трето лице, обвързано от решението, по смисъла на чл. 304 ГПК. Следователно тя не е легитимирана да иска отмяна на решението и подадената от нея молба е недопустима. С оглед на този извод не следва да се разглежда искането за спиране на изпълнението по повод на подадената молба за отмяна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.