Определение № 102 от 24.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4919/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.409/7.11.22 по ч.г.д.№.526/22 на АС Пловдив е потвърдено определение №.359/19.10.22 на ОС Кърджали по г.д.№.186/22 за връщане на подадена от кастора искова молба вх.№.4720/21.06.22 против ОС Х. за сумата 25100лв. обезщетение за неимуществени вреди и производството по делото е прекратено. Постъпила е частна касационна жалба от Н. А. Н., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалваното определение е прието, че ищецът не е изпълнил в срок указания за отстраняване на нередовност на исковата молба по чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК – да посочи обстоятелствата, на които основава иска си, и в какво се състои искането му /непосочването на банкова сметка или начин на плащане съобразно чл.127 ал.4 ГПК не може да обуслови връщане на исковата молба/, поради което правилно молбата е била върната. Постановеният първоинстанционен съдебен акт в този смисъл не е нищожен или недопустим, доколкото по принцип съдебен акт, с който съдията се произнася по спор, при разглеждането на който е имало основание за неговия отвод, не е нищожен или недопустим, а може да се преценява дали е неправилен /ТР 13 по г.д.№.5/76, ОСГК на ВС, реш.№.27/30.06.15 по г.д.№.4508/14, І ГО/; от друга страна в случая няма основание да се приеме, че обжалваното определение е неправилно по причина, че съдията докладчик го е постановил при наличие на основание за отвод /фактът, че съдия Т.Х., постановил посоченото в исковата молба определение №.315/27.09.21 по ч.г.д.№.547/22 на ОС, понастоящем работи като командирован съдия в ОС Пловдив-въззивна инстанция по отношение на актове на ОС Кърджали, не се явява обстоятелство от вида по чл.22 ал.1 т.6 ГПК, изискващо отвод на съдията докладчик от ОС Кърджали, съответно неговият акт няма основание да се счита постановен от съдия, който не е безпристрастен/. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. Касаторът се озовава на основанието по чл.280 ал.2 пр.1 и пр.2 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК във връзка с въпроси относно подсъдността, законността на състава, постановил въззивния акт, и възможността за оспорване и съответно преценка на правилността на разпорежданията, които не подлежат на самостоятелно обжалване. Настоящият състав намира, че основанията на чл.280 ал.2 пр.1 и пр.2 ГПК не са налице. Актът не страда от пороци, водещи до неговата нищожност /нищожен е съдебен акт, в който липсва надлежно волеизявление: направено е от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изразено в писмена форма, не е подписано или е толкова неразбираемо, че смисълът му не може да се извлече и с тълкуване/ или недопустимост /недопустим е акт, който не е постановен при липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка - въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран/ - постановен е при редовно сезиране, в рамките на предявеното искане и от компетентен орган, надлежно мотивиран и подписан е. Касационно обжалване, обаче, следва да се допусне във връзка с последния въпрос. В практиката на ВКС, в това число задължителната, трайно и безпротиворечиво се приема, че съгласно разпоредбата на чл.274 ГПК частни жалби могат да се подават срещу определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона – т.е. срещу определения и разпореждания, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване с частна жалба; от инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт, и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалвания акт; актовете по движението на делото, насочени към отстраняване на нередовност на исковата молба, не подлежат на самостоятелно обжалване, като тяхната законосъобразност се контролира по повод обжалване на евентуално разпореждане за връщане на исковата молба поради неизпълнение на дадените указания; неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото /ТР 5/15 от 12.07.18 по тълк.д.№.5/15, ОСГТК, ТР 2/18 от 23.06.22 по тълк.д.№.2/18, ОСГТК, опр.№.355/24.09.20 по ч.г.д.№.2430/20, III ГО, опр.№.60219/04.06.21 по ч.т.д.№.519/21, І ТО, реш.№.434/13.05.10 по г.д.№.700/09, I ГО, и мн.др./. В случая указанията за посочване на обстоятелствата, на които ищецът основава иска си, и в какво се състои искането му, са неправилни-в исковата молба е изложено от какви факти произтича твърдяното увреждане /неправилно указание в конкретизирания съдебен акт относно обжалваемостта му/ и искането /за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от горното увреждане в размер на 25100лв./; евентуално непосочването на банкова сметка или друг начин за плащане не съставлява основание за оставяне на исковата молба без движение, респективно за връщането й /чл.127 ал.4 вр. с чл.129 ал.1 и ал.2 ГПК/. При това положение дадените указания са били неправилни и съответно неизпълнението им не съставлява основание за връщане на исковата молба. Въззивната инстанция е процедирала в отклонение от практиката на ВКС, поради което постановеното от нея определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия /вкл. при съобразяване, че на страната вече е допусната правна помощ и определеният да осъществява процесуално представителство адвокат се счита назначен за всички фази и съдебни инстанции - до приключване с влязъл в сила съдебен акт на образуваното по исковата молба дело/. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,