Определение № 948 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1462/2010 г.

Подадена е касационна жалба от М. на в. р. срещу решение на Софийския градски съд по гр. д. № 9285/2009 г., с което е осъдено министерството да заплати на Т. А. сумата 1182.75 лв., със законната лихва от 19. 3. 2007 г. Ответникът по жалбата, ищец по делото, Т. С. А. от [населено място] не е взел становище. След проверка, касационният съд установи следното: Обжалваното решение е постановено по иска на А. за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд. За да постанови заплащане на присъдената сума 1182.75 лв., съдът е взел предвид установените по делото обстоятелства - наличието на валидно служебно правоотношение между страните, изпълнявани от ищеца трудови функции извън установеното работно време, количеството извънреден труд и дължимото за това възнаграждение по заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Искането на жалбоподателя за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК не е съобразено с цялостното съдържание на нормата. Не са конкретизирани отделните хипотези на т. 1, 2 и 3 с посочване на правните въпроси, по които произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, по които има противоречива практика на съдилищата и се касае за точно прилагане на закона и развитие на правото. Фактически, изложението съдържа твърдения, че произнасянето на съда по правнорелевантните обстоятелства – наличие на служебно правоотношение, действително полагане на извънреден труд от ищеца, режим на работния ден при полагането на извънреден труд и методиката за изчисляване на възнаграждението, не е съобразено с всички относими доказателства или е необосновано. Тези съображения на жалбоподателя, обаче, не са основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Те могат да бъдат поставени и преценявани от касационния съд в производство за постановяване на решение по чл. 293 ГПК, при вече допуснато касационно обжалване, но не са предпоставка за започване на това производство. Върховният касационен съд