Определение № 309 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 500/2011 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба на В. К. П., подадена от пълномощника му адв. Е. К., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1105 от 12.10.2011г. като съдът се произнесе и по касационната жалба на В. П.. Ответниците по молбата Рая В. П. и К. В. П., първата лично със съгласието на майка си М. С. В., а втората като малолетна чрез законния си представител М. С. В., изразяват становище за неоснователност на молбата. ВКС намира молбата за допълване на определението за неоснователна поради следните съображения: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на Рая В. П. – непълнолетна, действаща със съгласието на майка си М. С. В., и К. В. П. – малолетна, действаща чрез законния си представител М. С. В., против въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ бр. с-в, № 2391 от 25.05.2010г. по в.гр.д. № 257/2010., в отхвърлената част на исковете за издръжка за всяко от децата. Ответникът В. К. П. е подал насрещна касационна жалба. Освен, че е именувана насрещна касационна жалба, същата е подадена след изтичане на срока за обжалване на въззивното решение /28.08.2010г./ от В. П., в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК, поради което няма характер на касационна жалба, а на насрещна касационна жалба. С посоченото по-горе определение по чл. 288 ГПК съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по подадената от Рая В. П. и К. В. П. касационна жалба. В този случай съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК съдът не разглежда насрещната касационна жалба. По изложените съображения молбата следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение