Решение № 3899 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6703/2019 г.

Решение № 3899 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6703/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна от "Динипо" ЕООД, представлявано от Д. Попниколов, чрез адв. Д. Топалова, на решение № 3789 от 14.03.2019 г. по адм. дело № 14587 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение. С него е отменено решение № 1975 от 08.11.2017 г. по адм. дело № 2531 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Варна, в което производство е отменен ревизионен акт (РА) под № МД-РА-001 от 25.04.2017 г. на органа по приходите при дирекция "Местни данъци" при община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на община Варна. В искането е записано, че се иска отмяна на това решение № 3789 от 14.03.2019 г. по адм. дело № 14587 по описа за 2017 г. на ВАС, VІІ отд., понеже е постановено в противоречие с друго влязло в сила решение № 2525 от 27.11.2015 г. по адм. дело № 2173 по описа за 2015 г. на Административен съд - Варна. Според молителя е налице основанието по чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна, поради което се иска от съда постановяване на решение, с което се допусне отмяна на посоченото решение. В искането са изложени съображения, които по съдържанието си представляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Не се претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по искането за отмяна - кметът на община Варна не ангажира становище по него. Върховният административен съд, петчленен състав на ІІ колегия, след като прецени допустимостта на направеното искане и с оглед на данните по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна на претендираното в молбата основание е процесуално допустимо, като подадено в срок и от страна, за която влезлият в сила съдебен акт е неблагоприятен, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: При допустимо искане съдебният акт подлежи на отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК, ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Тези условия в случая не са налице. Предмет на съдебен контрол в производството по адм. дело № 2173 по описа за 2017 г. на Административен съд - Варна е бил акт за установяване на задължения (АУЗ) под № МД-АУ-228 от 11.10.2013 г. на орган при дирекция "Местни данъци" при община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна. С този акт на "Динипо" ЕООД е определено задължение за данък за придобиване на имущество по чл. 45, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) в размер на 32 555. 32 лв. и лихва за забава в размер на 576. 39 лв. по повод подадена декларация за придобиването му през 2013 г. Недвижимият имот представлява Котелно помещение, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2560.420. 2. 2, находящо се в гр. Варна, район "Приморски" ул. "Найден Геров". В това съдебно производство с решение № 2525 от 27.11.2015 г. административният съд е приел, че АУЗ е незаконосъобразен, поради което го е отменил като такъв. Това решение е обжалвано по касационен ред, като с определение № 1843 от 18.02.2016 г. по адм. дело № 1339 по описа за 2016 г., касационната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, като е прието, че тя е недопустима като подадена от страна, която не е участвала в съдебното производство пред административния съд. Посоченото решение на Административния съд - Варна е влязло в сила. При съобразяване с крайния изход от посочените производства административният акт - АУЗ е бил отменен, т. е. определянето на задължение за данък за придобиване на имущество по чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ не е осъществено със съответен административен акт за посочения недвижим имот с оглед на правнорелевантния факт, а именно придобиването му от "Динипо" ЕООД, искател в настоящото производство. Предмет на съдебен контрол в производството по адм. дело № 14587 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение е било решение № 1975 от 08.11.2017 г. по адм. дело № 2531 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Варна. В последното, първоинстанционно, производство пред административния съд предмет на оспорване е бил ревизионен акт (РА) под № МД-РА-001 от 25.04.2017 г. на орган при дирекция "Местни данъци" при община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на община Варна. С този акт на "Динипо" ЕООД е определено задължение за данък за придобиване на имущество в размер на 30 894. 32 лв. (от тях 24 888. 62 лв. за внасяне) и лихва за забава в размер на 576. 39 лв., т. е. за същия имот и по повод на същия правнорелевантен факт, а именно факта на придобиване на последния от "Динипо" ЕООД. С посоченото решение от 08.11.2017 г. административният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен, като го е отменил. С решение № 3789 от 14.03.2019 г. посоченото дело на Върховния административен съд, седмо отделение, чиято отмяна се иска, е отменено решението на АС-Варна, като е постановено решение по съществото на спора с отхвърляне жалбата на търговското дружество срещу ревизионния акт. По този начин за "Динипо" ЕООД се определя по основание и размер, с влязъл в сила административен, данъчно задължение по чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ за придобития недвижим имот през 2013 г., представляващ котелно помещение. С тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на ОС на съдиите на ВАС е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. С оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При така приетото от Общото събрание на ВАС, следва да се отхвърли молбата за отмяна, понеже не е налице тъждественост между предмета на адм. дело № 14587 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение и на адм. дело № 2173 по описа за 2015 г. на Административен съд - Варна, респ. разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК е неприложима. Налице са две съдебно-административни производства, приключили със съдебни актове, постановени по повод преценка на законосъобразността на два различни административни акта - акт за установяване на задължения и ревизионен акт, макар и издадени във връзка с облагане с данък за придобиване на имущество по чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ, на една и съща недвижима вещ - имот, представляващ Котелно помещение, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2560.420. 2. 2, находящо се в гр. Варна, район "Приморски" ул. "Найден Геров". Този извод се обуславя и от обстоятелството, че тези административни актове са издадени и в различни по естеството и съдържанието си административни производства, а именно такова по реда на чл. 106 от ДОПК, в което се установяват задължения за данъци/осигуровки въз основа на подадена декларация от данъчнозадълженото лице/данъчния субект и по реда на чл. 110 и сл. от ДОПК в което се осъществява данъчно-осигурителен контрол от приходния орган чрез осъществяване на ревизия за определяне на данъчни задължения на данъчни субекти. Следва да се посочи, че с оглед на изхода от двете съдебни производства не е налице двукратно облагане по отношение на данъчния субект по повод на придобиване от негова страна на недвижимата вещ. Другите съображения в искането не следва да се обсъждат, понеже представляват обосноваване на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав,