Определение № 685 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 511/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. И. П. Б. и П. М. Б., представлявани от адвокат С. С. са подали частна жалба срещу определение № 96 от 15.05.2012 г. по гр.д. № 184 от 2012 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 433 от 23.02.2012 г. по гр.д. № 2135 от 2011 г. на Казанлъшкия районен съд за прекратяване на производството. В жалбата навеждат общи оплаквания за неправилност на определението. Към частната жалба е представено изложение на основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се посочва, че касационното обжалване следва да бъде допуснато с оглед развитие на правото и точното приложение на закона по въпроса за “ условния характер на преминаването на правото на собственост и обвързването на това вещно правно действие с приложението на регулацията – т.с. заплащане на обезщетение по оценка, определена по установен в закона ред .” Поставен е и втори въпрос, който според касатора е в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и е :Длъжен ли е съдът да даде изчерпателни указания за отстраняване на констатираните нередовности с исковата молба, ако установи от поведението на ищеца, че не е разбрал указанията”. По поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на определението, тъй като от данните по делото се установява, че жалбоподателите не са изпълнили указанията на съда, които са били изчерпателни и точни. Ответника община “К.” не е депозирала отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид становищата на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и в законният срок по чл.275, ал.1 ГПК, но разглеждането й по същество не следва да се допусне, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Първостепенният съд с определение № 433 от 23.02.2012 г. по гр.д. № 2135 от 2011 г. на Районен съд, [населено място] е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска – несъответствие на обстоятелствената част на иска със заявения петитум и не посочване на цена на иска. Въззивният съд е потвърдил определението. Настоящия състав намира, че определението не следва да се допусне до касационно обжалване тъй като не са налице условията по чл.280, ал.1 ГПК. Липсва колебание в практиката, че исковата молба следва да включва страни, правопроизводящ факт, субстанциран с посочените в нея фактически обстоятелства и съответстващ им, логически свързан с тях петитум. В конкретният случай въпреки дадените от съда указания ищците не са отстранили нередовността по чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. С исковата молба се рамкира спорното материално право и съответно на него съдът се произнася с решение. При нередовна искова молба какъвто е и настоящия случай и постановеното решение би страдало от пороци, водещи до неговата недопустимост. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,