Определение № 50688 от 30.09.2022 г. на ВКС по д. № 433/2022 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. Ж., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете Ж. Ж., срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №48/21 г. С въззивното решение Н. Ж. – лично и като майка и законен представител на малолетната Ж. Ж., е осъдена да заплати на „Юробанк България” АД, [населено място] сумата от 25 986,46 евро, представляваща непогасена главница по цитирания договор за кредит за покупка на недвижим имот от 18.12.2006 г. и анекси към него, сумата 295,20 лв. – разноски за нотариални такси и 6 486 лв. разноски по делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. С молба №2460/28.07.22 г. касаторката Н. Ж., лично и като законен представител на малолетната Ж. Ж., е заявила, че оттегля изцяло подадената касационна жалба и моли производството по гр.дело №433/22 г. на ВКС, трето г.о. да се прекрати. ВКС намира, че на основание чл.264 ГПК, поради оттегляне на касационната жалба, следва да прекрати производството по делото и