Определение № 7785 от 11.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6335/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Н. З., чрез адв. Й. Лалова, срещу Определение № 3123/02.04.2025г., постановено по адм. д. № 438/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив. С обжалваното определение е била оставена без разглеждане исковата молба на ищеца, предявена срещу Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ – София и е било прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа становище, че определението, предмет на контрол, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Обяснява се, че административно-наказателното производство е протекло на две инстанции, като е било отменено решението на Районен съд Видин от страна на касационната инстанция и делото е било върнато за повторното му разглеждане от първоинстанционния съд. Разяснява се, че тези три производства са се развили и провели преди изменението и допълнението на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), когато страните не са разполагали с възможност за претендиране, а съдът с процесуална такава за присъждане на направени разноски по делото. Що се отнася до сторените разноски след изменението на чл.63, ал.3 ЗАНН, в сила от 03.12.2019г., частният жалбоподател обяснява, че поради липсата на възможност да претендира предходните съдебноделоводни разходи, същият не е сторил това и за тези, касаещи повторното разглеждане на делото от касационната инстанция. Предвид изложените в частната жалба аргументи частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на АС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът - Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ – София оспорва частната жалба с нарочно писмено възражение и иска да бъде оставено в сила обжалваното определение. Позовава се на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ и на предвидената в ЗАНН възможност за присъждане на разноски след изменението и допълнението на закона, влязло в сила на 03.12.2019 г. Твърди, че разноските, сторени пред районния и административния съд при предходното разглеждане на спора е следвало да бъдат поискани в хода на неприключилото към момента на изменението касационно производство по КНАХД №19/2020г. по описа на АС-Видин. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в нормативноустановения за оспорване срок по чл.230 АПК от страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е недопустим. Мотивирал се, че частният жалбоподател разполагал с възможността по чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в редакцията му от 2019г. да претендира всички сторени разноски за предходните съдебни инстанции ведно с тези, сторени за иницииране на касационното обжалване, във връзка с което е било образувано приключващото спора КНАХД №19/2020 по описа на АС – Видин. Изложил е мотиви, че тази процесуална възможност съставлява специален ред за обезщетение, която изключва приложението на исковия ред за обезвреда на страната за извършените от нея нормативно предвидени разходи, на основание чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Определението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Неправилен е извода на АС – Пловдив за пълна недопустимост на предявените искови претенции поради наличието на друга правна възможност за репариране на претърпените имуществени вреди, представляващи заплатени суми за процесуално представителство. В този смисъл, част от оплакванията на частния жалбоподател се явяват обосновани. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН не е била действащо право към 20.11.2019 г., когато е бил даден ход на устните състезания в производството по НАХД № 1423/2019 по описа на Районен съд – Видин. Т.е. липсвала е предвидена от закона процесуална възможност за овъзмездяване на тези разходи. Следва да се посочи, че те представляват цена, заплатена за процесуално представителство за конкретната съдебна инстанция и именно пред същата следва да бъдат претендирани. По тази причина, предвиденото в закона изменение, в сила от 03.12.2019 г.. касаещо разпоредба на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, не може да бъде основание за недопустимост на предявения иск в частта му, чийто предмет е претенцията за обезвреда по представените по делото два договора за правна помощ съответно от 15.04.2019г.и от 18.07.2019г. Не може да бъде основание за заключение в обратен смисъл обстоятелството, че производството пред касационната инстанция по КНАХД 19/2020г. се е развило и приключило след влизане в сила на посочената разпоредба, тъй като в това производство не е била налице възможност за присъждането на разноски, сторени в по-рано проведените производства. Като не е съобразил горното, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни правни изводи за недопустимост на иска в коментираните части. Изложените възражения от страна на ответника съвпадат с аргументите на първоинстанционния съд и поради това не могат да бъдат взети предвид при разглеждане на настоящия спор. Не така стои въпросът с извършения разход за адвокат по договора от 18.12.2019г. Макар последният да е сключен преди релевантното изменение и допълнение на чл.63 ЗАНН и сумата да е била заплатена също преди този момент, такаизвършените разноски касаят именно обезпечаване на процесуалното представителство по КНАХД №19/2020г. по описа на АС-Видин, чиито устни състезания са проведени след датата на изменението. Разпоредбата за разноските е процесуална по своя характер и поражда действие незабавно от влизането си в сила. Видно от коментираното, относно извършените разходи за процесуално представителство пред касационната инстанция, частният жалбоподател е разполагал с процесуална възможност да ги претендира в хода на самото производство по КНАХД №19/2020г. по описа на АС-Видин, но не го е сторил. По тази причина изводът за недопустимост на претенцията в тази й част, на основание чл.8, ал.3 ЗОДОВ се явява правилен и обоснован. Противоположен извод не може да бъде обоснован с настъпилата преклузия по отношение на разноските, извършени по коментираните по-горе два договора, доколкото същите за били извършени при действието на различни процесуални норми. Предвид всичко изложено, част от определението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, следва да бъде отменено, като в отменената част делото следва да се върне на същия съдебен състав на АС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на изложеното в мотивите на настоящото определение. При частична основателност на частната жалба разноски следва да бъдат присъдени и на двете страни, съобразно изхода на спора, а именно в размер на 316,00 лева в полза на частния жалбоподател и 33,00 лева в полза на ответната страна. Ето защо и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховния административен съд, трето отделение