Определение № 3507 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4753/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 7346/26.04.2024г., подадена от адв. П. К. от САК, като пълномощник на касатора Б. Г. А., за изменение на постановеното по настоящето дело решение № 202/29.03.2024 год. в частта му за разноските. В молбата се релевират твърдения за това, че касационният съд не е присъдил в цялост сторените от касатора разноски. Иска се присъждане на пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, държавна такса, заплатена за двете фази на касационното производство в общ размер от 330 лв., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с оглед променения резултат по спора вследствие обжалването. На същото основание се иска и отмяна или намаляване на присъдените с въззивното решение разноски в полза на застрахователя. Застрахователна компания „Лев Инс“ АД не взема становище по молбата. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Второ гражданско отделение съобрази следното: Молбата е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С решението си по настоящото дело, съставът на ВКС е отменил частично въззивното решение в отхвърлителната му част за разликата от 20 000лв. до 30 000 лв. и вместо това е постановил друго, с което осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Б. А. още 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП. В останалата отхвърлителна част, за сумата 5 000 лв., въззивното решение е потвърдено, поради което и с оглед този изход на спора по жалбата на Б. А. са определени и разноските в негова полза - съразмерно с уважената и отхвърлената част на жалбата му. Посочено е, че присъдената сума за разноски в размер на 1955 лв. представлява съответната част от направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси, съгласно представен списък и договор за правна помощ, в резултат на извършеното изчисление. Искането на молителя за присъждане на направените в касационното производство разноски в цялост е неоснователно, тъй като подадената касационна жалба е уважена частично, само за сумата 10 000 лв., а за разликата до 15 000 лв., същата не е уважена с оставянето в сила на въззивното решение, с което е отхвърлен иска в тази му част. Действително, в постановеното решение по настоящето дело, касационният съд не е присъдил разноски за предходната инстанция. Искане в този смисъл следва да се приеме да е направено в касационната жалба на Б. А., чрез адв. П. К., както е заявено и пред съответната инстанция с приложен списък. Поради това искането за допълване на решението в частта за разноските е допустимо, а по същество и основателно, поради следното: Във въззивното производство Б. А. е жалбоподател – подал е въззивна жалба с вх. № 265933 от 9.09.2021 год. против първоинстанционното решение в частта му относно началния момент на претендираната законна лихва върху присъденото обезщетение, която е уважена. С оглед подадената въззивна жалба от ответника по иска за сума над 20 000 лв. до уважения размер от 35 000 лв. /т. е. 15 000 лв. обжалваем интерес/ Б. А. е подал насрещна жалба вх. № 266635 от 3.11.2021 год. с обжалваем интерес 5 000 лв. – в който размер искът му е бил отхвърлен от първоинстанционният съд. Тази му жалба не е уважена, нещо повече, уважена е жалбата на другата страна, като искът на Б. А. е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. С касационното решение в частта над 20 000 лв. до 30 000 лв., т. е. само за 10 000 лв., въззивното решение е отменено и тази разлика е присъдена на ищеца. Съразмерно на същата следва да се присъдят и претендираните от него разноски и за въззивното производство, а те са направени за държавна такса съответно за подадените жалби – 20.80 лв., 100 лв., 15 лв., общо 135.80 лв. и за адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в размер на 1 130 лв. /1356 лв. с ДДС/, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредба № 1/2004 год. /в предходната му редакция/ и с оглед материалния интерес на защитата 20 000 лв. /15 000 лв. срещу жалбата на застрахователното дружество и 5 000 лв. по насрещната жалба на ищеца/. Така са заявени претендираните разноски и в представения пред въззивната инстанция списък /л. 70 от делото/. При това положение на касатора следва да му се присъдят част от направените разноски във въззивното производство съразмерно на променения с касационното решение резултат, а именно 67.90 лв., а на адв. П. К. с оглед осъществената безплатна правна помощ се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 678 лв., с вкл. ДДС, от което следва да се приспадне вече присъденото с въззивното решение такова в размер на 360 лв. Следователно следва да й се присъди допълнително разликата от 318 лв. По същите съображения на застрахователя следва да му се присъдят разноски във въззивното производство съразмерно с уважената част на жалбата му, а тя е в размер само на 5 000 лв. с оглед променения резултат с касационното решение. При това положение следва да му се присъдят само 100 лв., а за разликата до сторените такива от 300 лв./по списък на л. 72 от делото/ въззивното решение следва да бъде отменено. Молбата относно присъдените с първоинстанционното производство разноски 40 лв. в тежест на молителя е неоснователна с оглед влязлото в сила решение в отхвърлителната му част за разликата до пълния предявен размер. По тези съображения, настоящият състав на ВКС, II г.о