Определение № 890 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 517/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 443/16.12.2009 год. по гр.д. №913/2009 год., на Русенския окръжен съд, с което след като е отменено решението на Русенския районен съд по гр.д. № 1583/2008 год. в осъдителната му част е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от касатора против П. И. П. и Д. Т. Н. искове да заплатят солидарно сума в размер на 1195,60 лв. представляваща вреда от отчетническа дейност, констатирана с ревизия от 21.01.2008 год., ведно със законната лихва върху сумата считано от 25.04.2008 год.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/.

Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

По делото е представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, с което касаторът сочи следните правни въпроси:

1. Дали отчетническата отговорност възниква от факта на сключване на трудов договор и поемане на трудова функция на отчетник или следва да има задължаване на работника за всеки случай с отделен акт;

2. относно презумптивната доказателствена сила на счетоводните документи и

3. относно доказателствената тежест при отговорността за вреди ,причинени от отчетник

Касаторът счита, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС, което обосновава основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В подкрепа на това си становище представя копия от Р №115/23.10.2008 год. по гр.д. № 2055/2006 год. на ВКС, ІV г.о., Р №449/2006 от 03.07.2006 год. по гр.д. №2732/2004 год. на ВКС, ІV г.о., Р №345 по гр.д. №1313/2008год. на ВКС.

Ответниците по касационната жалба П. И. П. от [населено място] и Д. Т. Н. от [населено място], не вземат становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.

Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, законът принципно изисква да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК:

Да е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото/обща предпоставка за допустимост /и да се установи наличието на едно или повече от основанията по чл. 280,ал.1,т.1,2,3 ГПК, представляващи допълнителните предпоставки за допустимостта.

В случая тези законови изисквания не са налице.

Посочените и представени решения на ВКС не представляват задължителна практика, поради което ,ако с обжалваното решение по посочените от касатора въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тях, би било налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, а не соченото от касатора основание по чл. 280,ал.1 ГПК / виж т.2 и 3 от ТРОСГКТК на ВКС №1/2009 год./ По - същественото в случая е, че визираните решения имат отношение към отговорността за липси по чл. 207 ,ал.1,т.2 ГПК, а не към тази за вреди по чл. 207,ал.1,т.1 ГПК, която е предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение. / В частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от дружеството искове за липси по чл. 207,ал.1,т.1 КТ, решението не е било обжалвано пред въззивната инстанция и е влязло в сила. /

При това положение дори да се приеме, че поставяните от касатора въпроси са били предмет на разглеждане в обжалваното въззивното решение, не е налице допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.