Определение № 268 от 09.06.2010 г. на ВКС по д. № 662/2009 г.

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 268 София 09.06.2010 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание 28 май 2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 662/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по касационна жалба от нотариус И. М. И. против определение № 2* от 02.11.2009 г. по ч.гр.д. № 2476/09 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него частна жалба против определение от 11.09.2009 г. на съдията по вписванията с район на действие в района на районен съд Пловдив за отказ да извърши вписване на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 11, т.ІІІ, рег. № 2* дело № 341 от 11.09.2009 г. по регистъра на нотариус И. И., със страни К. М. Б. Х. Д. Ф., гражданска на Ф., постоянно пребиваващ чужденец – продавач и Б. Р. У. – гражданин на Великобритания. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че нотариусът не притежава процесуална легитимация да обжалва отказа на съдията по вписванията, тъй като това право имат само страните в нотариалното производство, а нотариусът няма това качество. Това становище на окръжния съд е обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 572 ГПК страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Вписванията, отбелязванията и заличаванията са нотариални действия - чл. 569, т.3 ГПК. Обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 8, ал.1 ПВ е предвидено вписването на актовете по чл.4, б.”а” да се извършва по писмена молба на нотариуса, не го прави страна в нотариалното производство. Нотариусът е лице, на което държавата възлага извършването на предвидените в закона нотариални действия. По силата на своето длъжностно качество нотариусът има задължението да представи подлежащите на вписване актове в службата по вписванията в деня на тяхното извършване – чл. 25, ал.5 ЗННД. Касае се за едно фактическо действие, което той е длъжен да извърши по силата на закона, а не като представител на страните. Нотариусът не се ползува от правните последици на вписването, които се изразяват в това да даде гласност на вписания акт и да го направи противопоставим на трети лица, поради което той не е активно легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписванията. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът