Определение № 642 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 825/2012 г.
ВКСII гражданско отделение14.12.2012
Ruling
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.06.2012 г., постановено по гр.д. № 17123 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение. В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. П. Б., чрез пълномощника му адвокат О. Д., против решение от 20.06.2012 г., постановено по гр.д. № 17123 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение, с което е потвърдено решение от 1.09.2011 г. по гр.д. № 12208/2009 г. на Софийски районен съд, 79-ти състав за отхвърляне на предявените от С. П. Б. против В. Е. С. иска за намаляване на обективираното в нотариален акт № */* г., нот.дело № */* г. дарение на апартамент № * в [населено място], м.”Л.”, [улица], вх.*, ет.*, извършено от И. С. К., поч.5.01.2009 г. в полза на В. Е. С. и възстановяване на запазената част на С. П. Б. от наследството на И. С. К. и за допускане на съдебна делба върху апартамента. Ответникът по касационната жалба В. Е. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Ищецът е твърдял, че извършеното от майка му дарение на * ид.ч. от апартамента, придобит от нея в режим на съпружеска имуществена общност с Е. А. К., изчерпва цялото й наследство и е поискал възстановяване на запазената си част и допускане на съдебна делба. Надареният ответник В. Е. С. е единствен наследник по закон на Е. А. К., починал в хода на делото, като е оспорила извод с довод, че не е наследник на И. С. К. и ищецът не е приел наследството й по опис. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, тъй като не е налице предпоставката на чл.30, ал.2 ЗН за упражняване правото на възстановяване на запазена част. Във въззивната жалба на С. Б. са наведени доводи, че дарението изчерпва цялата наследствена маса, поради което чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение, както и че след смъртта на Е. К., ответницата е встъпила в процесуалното му положение и тъй като К. като преживял съпруг е наследник по закон на И. К., то и на това основание чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение. За да постанови решението си, въззивният съд е изложил съображения, че по отношение на необходимостта от приемане на наследството по поис е валидно ТР № 1/2005 г., ОСГК на ВКС, от което се налага разбирането, че когато наследник по закон, призован към наследяване, предяви иск за възстановяване на запазена част срещу лице, което не наследява по закон, той трябва да е приел наследството по опис, като последното е предпоставка за предявяване на иска. Към изискването за приемане на наследството по опис е без значение дали ответницата е знаела какво съдържа масата на наследството и дали има спор относно това. Дори наследството да включва един единствен имот е необходимо да се изпълни изискването на чл.30, ал.2 ЗН, когато искът се предявява против лице, което не е наследник по закон. Законът не прави разграничение дали ответникът има знание за точното съдържание на наследствената маса и с това да свързва липсата на необходимост от приемане на наследството по опис. К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите „необходимо ли е приемане на наследството по опис по чл.30, ал.2 ЗН в случаите, когато дареното имущество изчерпва изцяло наследството” и „следва ли да намери приложение забраната по чл.30, ал.2 ЗН”, когато надареното лице, което при завеждане на делото не е имало качеството на наследник по закон, впоследствие по пътя на процедуалното правоприемство по реда на чл.227 ГПК, встъпи в процесуалното положение на починала по време на производството страна, която е била изначално наследник по закон, призован към наследяване”. С решение № 82/16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010 г., ВКС, ІІ г.о. е дадено тълкуване, че когато разпореждането е извършено с универсално завещание чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение, което е неотносимо в настоящата хипотеза, в която разпореждането е извършено с дарение, поради което не е налице противоречие на въззивното решение по първия поставен въпрос с практиката на ВКС. Тъй като отговорът на въпросите е свързан с тълкуване на закона и по тях липсва задължителна практика на ВКС касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Cited provisions
5- чл. 227 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 30, ал. 2 ЗН
- чл. 280, ал. 1, т. 1