Определение № 891 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 157/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Стойка Б. Мулевска и Л. С. Л. чрез адв.Д. Т. срещу решение №674 от 13.07.2010г по гр.д. № 1689/2009г на САС, с което е оставено в сила решение от 12.11.2008г по гр.д. № 3491/2006т на Софийски градски съд по отхвърлен иск на касаторите с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК с довод за противоречие на обжалваното решение с „цялата съдебна практика по въпроса „ като самият въпрос е този за обявяване на предварителния договор на готов строителен продукт за окончателен. Ответника по касационната жалба П. Е. възразява в отговор ,че по въпроса за правните последици от договорите ,сключени от ДФ П. за продажба на готов строителен продукт, е налице установена практика по отношение действителността и последиците им, цитира се реш. № 603 от 2007г по гр.д. № 244/2007гна ВКС, ТК като разрешение, възприето и в мотивите на въззивния съд .Претендират се разноски. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Поставеният в изложението въпрос „за обявяване на предварителния договор на готов строителен продукт за окончателен „ не отговаря на съдържателните изисквания на чл. 280 ал.1 от ГПК ,пояснени в ТР № 1 /19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС. Преформулирането на петитума на иска във въпросителна форма не изпълнява условието на закона и не представлява правен въпрос ,към който могат да се обвържат конкретните основания по чл.280 ал.1 т. 1 – 3 от ГПК. Правният въпрос следва да е от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил решаващата воля на съда ,правните му изводи по предмета на спора. При липсата на формулиран правен въпрос, в изложението липсва и обосновка в какво се състои противоречивото разрешение между приложеното реш. от 27.02.2004г по гр.д. №973/2000 г на СРС и понастоящем обжалваното. Обстоятелствата по двете дела не са едни и същи ,доводите и възраженията на страните ,обсъждан и в двете решения, също не са идентични. Предварителният договор, сключен от [фирма] през 1994г и обсъждан по гр.д. №973/2000 г на СРС с оглед обявяването му за окончателен, не е поставял въпроса за нормативните условия на Указ № 56/89г при подписването му, както е в настоящия случай сключените от директора на ДФ „Проинвескс” договори. Не е поставял и въпроса за изискуемото разрешение от принципала при разпореждане с недвижими имоти от правоприемника [фирма](съгл. Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества ,ПМС № 112/2003г) и правните последици от липсата му в процеса по чл. 19 ал.3 от ЗЗД за обявяване договора за окончателен. Това са правните въпроси, обусловили решаващите изводи на съда и отговор на същите не е даден в противоречие, а в съответствие с формираната практика на ВКС по съдебните спорове във връзка с действието и правните последици на типовите договори за изграждане на готов строителен продукт, сключени от ДФ „Проинвескс” като предварителни. Ето защо Върховен касационен съд не приема да е налице основание за допускане на касационно обжалване На ответника [фирма] се дължат разноски Воден от горното, съдът