Определение № 691 от 19.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 631/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 5086/1.VІ.2011 г. на [фирма] - С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК, против определение № 88 но тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 17.V.2011 г., постановено по ч. т. д. № 437/2011 г., с което е била оставена без разглеждане касационната жалба на това търговско д-во против въззивното решение № 607 на СГС от 21.ХІІ.2010 г. по гр. д. № 4194/2010 г. - на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК /в редакцията на този текст от 21.ХІІ.2010 г. насам/. Единственото оплакване на търговеца частен жалбоподател е за незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на предходния състав на ВКС, тъй като атакуваното пред него въззивно решение на СГС не било постановено по търговско, а по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното пред ВКС пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Атакуваното с оставената без разглеждане касационна жалба въззивно решение на СГС от 21.ХІІ.2010 г. е било постановено по спор между търговци /арг. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ/ относно изпълнението на сключени помежду им два договора за търговска продажба /сделка по чл. 318 и сл. ТЗ/, с посочена в исковата молба цена на иска 7 233.05 лв., чието правно основание е било по чл. 327, ал. 1 ТЗ. Следователно, а и по аргумент от текста на чл. 365, т. 1 ГПК, налице е било търговско по естеството си дело, тъй като негов предмет е бил спор относно право, породено от търговска продажба и в частност относно неизпълнението й от страна на купувача и цената на исковата претенция е била под законоустановения минимум от 10 000 лв. Ирелевантно е обстоятелството, че според сигнатурата на същото дело в първата и във въззивната инстанция то е било означено като „гражданско”. С оглед изложеното настоящата частна жалба на [фирма] – С. ще следва да бъде оставена без уважение, като атакуваното с нея определение на предходния тричленен състав на ВКС по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК се потвърди. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение