Определение № 12478 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8776/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител, против Определение № 4538 от 14.06.2024 г., постановено по адм. д. № 955/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. В частната жалба се твърди, че определението е постановено при неспазване на указанията на смесен петчленен състав, дадени в определение № 2778/06.06.2024 г. по ч.гр.д. №1596/2024г. Мотивите на съда били в противоречие с изложените в описаното определение, в което бил формулиран извод, че предмет на спора е административен акт. Съдът не разполагал с правомощие да прекрати производството на основание, че оспорения акт не е административен. Изложени са доводи, че спора по съществото си е административен, тъй като се касае за административен договор, обсъдени са правомощия на кмета, като представител на общинската власт, както и въведените клаузи за предсрочно прекратяване. Уведомлението представлявало индивидуален административен акт, при издаването на който са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които са подробно описани. Иска отмяна на оспореното определение и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба – кмет на Община Камено не дава становище. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД против Уведомление за едностранно прекратяване на договор с едномесечно предизвестие № 69-00-85/29.02.2024 г., на Кмет на община Камено. С оспореното определение, съдът е приел, че жалбата следва да се остави без разглеждане, поради обстоятелството, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. За да се достигне до този извод е установено, че предмет на образуваното съдебно производство е Уведомление за едностранно прекратяване на договор с едномесечно предизвестие № 69-00-85/29.02.2024 г., в частта, с която Кметът на Община Камено уведомява „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, че считано от датата на получаване на процесното уведомление и на основание чл.10, т.1 от договорите, се прекратяват едностранно, с едномесечно предизвестие Договор № 381/18.10.2022 год., Договор № 382/18.10.2022 год. и Договор № 383/18.10.2022 год. Не се оспорва от страните обстоятелството, че и трите заповеди за прекратяване на договори за отдаване под наем на общински имоти в полза на частния жалбоподател са оспорени пред Административен съд - Бургас, образувани са административни дела № 278/2024 год., № 279/2024 год. и № 280/2024 год., като производствата по тях са прекратени с нарочни определения и делата са изпратени на Районен съд – Бургас по компетентност. С оспореният пред Административен съд – Бургас акт с № 69-00-85/29.02.2024 г., административният орган е уведомил насрещната по договора страна, че на основание чл.10, т.1 от същия едностранно прекратява договорите с едномесечно предизвестие, както и че до изтичане на срока на предизвестието наемателят следва да организира освобождаване на общинските недвижими имоти, предмет на тези договори. При така установеното е прието, че уведомлението не съставлява индивидуален административен акт, а има характера на предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение по чл.15, ал.3 от ЗОС, според която разпоредба наемните правоотношения по чл.14, ал.3 и ал.7 се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите. Частната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Необосновани са твърденията, че оспорения съдебен акт противоречи на определението, постановено от смесен петчленен състав на Върховен касационен и Върховен административен съд по ч.гр.д. № 1596/2024 г. За да формира становище за административноправен характер на производството, съдебният състав изрично се е позовал на твърденията и мотивите на жалбоподателя, изложени в жалбата против уведомителното писмо, т.е. взел е предвид търсената от него защита. С оглед спецификата на производството и отправените искания е преценено, че компетентен да се произнесе е административния съд, тъй като се касае за оспорване на действие, осъществено от административен орган. Съвсем различен е въпроса дали това действие има характера на индивидуален административен акт и поради тази причина, в цитираното от частния жалбоподател определение е посочено, че „….се касае за обжалване на акт, което следва да се разгледа по реда на АПК от административен съд, като преценката на административния съд относно допустимостта на обжалването следва да се извърши в рамките на административното съдопроизводство“. При произнасянето си, смесения петчленен състав не само не е задължил съда /както се твърди в частната жалба/ да се произнесе по жалба срещу индивидуален административен акт, но е фиксирал изрично възможността и необходимостта от произнасяне по допустимостта на депозираната пред него жалба, като единствено е определил по задължителен за съдилищата начин, компетентния да стори това съдебен орган. При съобразяване със съдържанието на оспореното уведомително писмо е формулиран правилен и обоснован извод за липса на основания за определяне на акта, като вписващ с в хипотезите на чл. 21 ал. 1-4 от АПК. Уведомлението за едностранно прекратяване на договор с едномесечно предизвестие № 69-00-85/29.02.2024 г. на Кмета на Община Камено няма самостоятелен характер, а пресъздава съдържанието на заповедите на административния орган, в които са формулирани произнасянията относно прекратяване на наемните правоотношения и следващите от това задължения и действия на страните по договорите. Обоснована е констатацията на съда, че писмото има единствено уведомителен характер и е от значение за определяне на началния момент, от който текат сроковете, посочени в него, свързани с прекратяване на договор за наем и освобождаване на имотите от наемателя. За прекратяване на договорите има издадени нарочни заповеди, които по силата на описаното в тях изрично разпореждане е следвало да се съобщят на наемателя. Дали това е сторено не следва да се обсъжда в настоящото производство, но по делото са налице данни, че жалбоподателя е упражнил право си на жалба срещу същите, т.е. или са му били надлежно съобщени или е бил запознат с тяхното съществуване по друг ред. Ако не са съобщени, то не е налице преклудиране на правото на засегната от заповедите страна да оспори същите по разписания в закона ред. Следващо по ред съобщаване на акта за прекратяване на наемните договори от наемодателя, не води до създаване на нови по своя характер и съдържание права или задължения или непосредствено засягане на права, свободи или законни интереси на дружеството – наемател, поради което правилно не е квалифицирано като индивидуален административен акт. За пълнота следва да се посочи, че при прекратяване на наемно правоотношение, възникнало по реда на чл.14, ал.3 и ал.7 от ЗОС, по силата на чл.15, ал.3 от същия закон се прилага реда, разписан на Закона за задълженията и договорите. Производството за отдаване под наем на общински имоти е двуфазно по своя характер, като първата от тях, до сключване на договора за наем има административноправен характера, а втората, след сключването му гражданскоправен такъв. Законодателя е направил разграничение по отношение на начините на прекратяване на договорите за наем, съобразявайки вида на задоволяваните потребности на общината или на правоимащи правни субекти, като е предвидил оспорване по административен ред на прекратявания на наемни правоотношения единствено за имоти, отдадени по реда на чл. 14 ал. 5 и 6 от ЗОС. За останалите случаи, какъвто е настоящия е изрично разписано приложението на Закона за задълженията и договорите, т.е. компетентни да се произнесат по възникнал спор са общите съдилища, тъй като на този етап от производството не е налице осъществяване от страна на наемодателя на административни по своя характер действия, а такива, обусловени от изпълнение или неизпълнение на задължения по договор за наем, по който страните са равнопоставени. Извън предмета на настоящото производство са обстоятелствата, свързани с определените с договора за наем права и задължения на страните, поради което не следва да бъдат обсъждани. Предвид описаното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение