Определение № 711 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 590/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. М. В. – процесуален представител на Н. К. С. от град Добрич и Г. К. Д. от град Варна против разпореждане от 18.6.2010 г. по ч.гр.д.№317/2010 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е върната частна жалба, вх.№2651/17.5.2010 г. Обстоятелствата по делото са следните: Н. К. С. и Г. К. Д. са подали частна жалба, вх.№2651/17.5.2010 г. срещу определение №308/29.4.2010 г. постановено по ч.гр.д.№317/2010 г. по описа на Добричкия окръжен съд. С разпореждане от 18.5.2010 г. съдът е указал на частните жалбоподатели да внесат по сметката на ВКС 15 лева държавна такса и да представят документ за това в едноседмичен срок от съобщението. Със същото разпореждане частните жалбоподатели са уведомени, че при неизпълнение на указанията в срок частната жалба ще бъде върната. С разпореждане от 18.6.2010 г. Добричкият окръжен съд е върнал горепосочената частна жалба, поради неизпълнение на указанията в указания срок. Срещу разпореждането на въззивната инстанция от 18.6.2010 г. е подадена частна жалба, вх.№3569/07.7.2010 г. от процесуалния представител на жалбоподателите., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че Д. се е прознесъл по една и съща жалба по едно и също дело два пъти с определение №322/11.5.2010 г. и с определение №308/29.4.2010 г. Прави се оплакване, че обжалваното разпореждане от 18.6.2010 г. не е съобразено със събраните по делото доказателства и с принципите на ГПК – чл.чл.5,7,9,10 и 12 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че тя отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Разпореждането на Добричкия окръжен съд е правилно. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е върнал частната жалба, тъй като в указания срок жалбоподателите не са представили доказателства за внесена държавна такса. Неоснователни са оплакванията на частните жалбоподатели за неправилност на атакуваното разпореждане с оглед твърдението им за нарушение на принципите на ГПК. Именно при спазване принципа за законност окръжният съд е върнал частната жалба, поради неизпълнение указанията за внасяне на държавна такса в законния срок. Останалите оплаквания са неотносими към предмета на разглежданата в настоящото производство частна жалба, поради което съдът не дължи по тях произнасяне. Ето защо частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,