Определение № 7340 от 13.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1038/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Холсим кариерни материали Пловдив“ АД, гр. Пловдив, чрез главен юрисконсулт А. Томешкова против решение № 2074/21.11.2023 г. постановено по адм. дело № 1282/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. С решение № 2074/21.11.2023 г. постановено по адм. дело № 1282/2023 г., Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на „Холсим кариерни материали Пловдив” АД, срещу решение № ПВ-19-П/2023 г. на директора на РИОСВ - Пловдив, с което е прекратено административното производство по започналата по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), в т.ч. и съвместената процедура по реда на чл.31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), образувано с уведомление с вх. № ОВОС-474/22.03.2018 г. до РИОСВ - Пловдив за инвестиционно предложение (ИП): „Добив на строителни материали-мрамори за трошен камък в участък „Калоян“ от находище „Белащица” на площ 50,534 дка, землище с. Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив, с възложител „Холсим кариерни материали Пловдив” АД и е присъдил разноски. Прието е от съда, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения и е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Предмет на контрол пред Административен съд – Пловдив е било решение № ПВ-19-П/2023 г. на директора на РИОСВ - Пловдив, с което е прекратено административното производство по започналата по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), в т.ч. и съвместената процедура по реда на чл.31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). От фактическа страна е установено, че административното производство пред РИОСВ - Пловдив е образувано по уведомление вх. ОВОС-474/22.03.2018г. за ИП „Добив на строителни материали-мрамори за трошен камък” в участък „Калоян” от находище „Белащица” на площ от 50,534 дка, землище с. Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив с възложител „Холсим кариерни материали Пловдив” АД. Инвестиционното предложение е подложено на преценяване приложимата процедура по реда на глава шеста от ЗООС, чл. 31 от ЗБР и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. С писмо вх. № ОВОС-474-51/25.02.2021 г. възложителят поискал спиране на процедурата по ОВОС, тъй като е изпаднал в обективна невъзможност да финализира доклада по ОВОС, поради наложена от министъра на енергетиката принудителна административна мярка, обективирана в писмо с изх. № Е-26-Х-75 от 27.02.2020 г., за спиране на действието на концесионния договор за находище „Белащица с концесионер „Холсим кариерни материали Пловдив” АД. С решение № ПЕ-1-Сп./2021г. от 09.03.2021г. на директора на РИОСВ – Пловдив е била спряна процедурата по ОВОС за конкретното ИП. С решение № 5948 от 18.05.2021 г. постановено по адм. дело № 2921 по описа за 2021 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 62/12.01.2021 г., по адм. дело № 1682/2020 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменена принудителна административна мярка, обективирана в писмо с изх. № Е-26-Х-75 от 27.02.2020 г. на министъра на енергетиката. Поради отпадане на основанието за спиране на процедурата по ОВОС за ИП с решение № ПВ-1-В/24.04.2023 г. производството е било възобновено. Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" (БД ИБР) е уведомила РИОСВ - Пловдив, че е представен „Проект за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителна зона (СОЗ) за каптирани извори „Калоян дере 1” и „Калоян дере 2”, с. Белащица, общ. Родопи” за провеждане на процедура за учредяване на санитарно-охранителна зона (СОЗ), съгласно Наредба № 3/16.10.2000г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди с възложител на проекта - „В и К” ЕООД - гр. Пловдив. Била е издадена заповед № СОЗ-М434/12.09.2022г. на директора на БД ИБР за учредяване на СОЗ - подземни води, около два броя каптирани естествени извора КЕИ „Калоян дере 1” и КЕИ „Калоян дере 2”, за обществено питейно-битово водоснабдяване на с. Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив, с възложител „ВИК” ЕООД – гр. Пловдив. Според т. 2.1., подточка 2.1.2. от заповедта в пояс II-ри (общ с пояс III-ти) на санитарно - охранителната зона се забранява: Добив на подземни богатства. Директорът на РИОСВ-Пловдив е издал решение № ПВ-19-П/2023 г., с което на основание чл. 2а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за ОВОС, прекратил административното производство по започналата по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и съвместната процедура по реда на чл.31 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, тъй като по-голямата част от участък „Калоян” от находище „Белащица” на площ от 50,534 дка, землище с. Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив, попада в зона за защита на водите определена по смисъла на чл. 119, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4, т.1 и т. 2 и ал. 5 от ЗВ - подземно водно тяло BG3G00000Pt041 - карстови води – Централно Родопски масив, което съгласно Раздел III от ПУРБ на ИБР е обявено за питейно подземно водно тяло. През последните години, Върховният административен съд уеднакви своята практика по дела с подобен предмет като прие, че в условията на прекратена процедурата по Глава Шеста на Закона за опазване на околната среда за инвестиционно предложение, административният орган не се произнася с акт по същество, поради което и производството пред съда е по чл. 197 и сл. АПК. Различни са хипотезите по чл. 93, ал. 6 вр. с ал. 10 и чл. 99, ал. 8 от Закона за опазване на околната среда, при които производството пред съда се развива по реда на чл. 145 и сл. от АПК. От анализа на разпоредбата на чл. 82, ал. 6 ЗООС следва извод, че законодателят е предоставил правна възможност на компетентния административен орган въз основа на конкретна преценка на започналите процедури по ОВОС или екологична оценка, да разпореди тяхното прекратяване на всеки етап, когато се установи недопустимост на съответното инвестиционно предложение, план или програма и при случаите в наредбите по чл.90, ал.1 (Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми) и чл.101, ал.1 (Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда). Съгласно чл. 2а, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС) компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган (басейнова дирекция, Министерство на земеделието, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. С оглед събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства, обосновано административният съд е приел за правилна преценката на административния орган, че инвестиционното предложение на дружеството - жалбоподател е недопустимо, тъй като по-голямата част от участък „Калоян” от находище „Белащица” на площ от 50,534 дка, землище с. Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив, попада в зона за защита на водите определена по смисъла на чл. 119, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4, т.1 и т. 2 и ал. 5 от ЗВ - подземно водно тяло BG3G00000Pt041 - карстови води – Централно Родопски масив, което съгласно Раздел III от ПУРБ на ИБР е обявено за питейно подземно водно тяло. Фактът, че Административен съд – Пловдив се е произнесъл с решение, а не с определение не е пречка същият при условията на конвергиране да бъде разгледан като акт по чл. 200 от АПК. При тези обстоятелства обжалвания съдебен акт на Административен съд – Пловдив като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на ответника следва да бъде уважена в размер на 100,00 (сто) лева, определена по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 200, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение