Определение № 383 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 999/2011 г.

Касационното производство е образувано по жалба на С. Я. Д., чрез пълномощника му адвокат Б. П., против решение от 10.06.2011 г., постановено по гр.д. № 772 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 27.05.2010 г. по гр.д. № 11836/2008 г. на Софийски районен съд, 47-ми състав за отхвърляне на предявения от С. Я. Д. против Столична община установителен иск за собственост по отношение на имот пл. № *, к.л.- Г-13-6-Б по плана на [населено място] с площ * кв.м. Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Цената на установителния иск за собственост се определя при условията на чл.69, ал.1, т.2 ГПК – върху данъчната оценка на вещното право, предмет на исков ата защита, а ако няма такава от пазарната му стойност. Видно от писмото на лист 23 от първоинстанционното дело данъчната оценка на процесния недвижим имот е 1801.40 лв., т.е. цената на иска е под опредения в чл.280, ал.2 ГПК размер и въззивното решение е влязло в сила с постановяването му, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение