Определение № 10567 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на Държавен фонд „Земеделие“, подадена чрез пълномощника адвокат А. Пачаманов. Жалбата е срещу определение №8742 от 14.06.2024г., постановено от Административен съд София – град (АССГ) по адм. дело №6823/2021г. С него е оставено без уважение искане на Държавен фонд „Земеделие“ за изменение, в частта на разноските, на решение №2951 от 02.05.2024г., постановено по същото адм. дело №6823/2021г. на АССГ. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение. Претендира се отмяната му и постановяване на друго такова, с което да бъдат присъдени в полза на Държавен фонд „Земеделие“, разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им размер, а именно 5097,30 лева. Ответникът по частната жалба – „Ню Проджект Консулт“ ЕООД, с писмен отговор, оспорва частната жалба като неоснователна и излага подробни доводи за правилност на обжалваното определение. Моли същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона - чл.248, ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С определението, предмет на частната жалба, в производството по реда на чл.248 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, съдът е оставил без уважение искането на Държавен фонд „Земеделие“ за изменение на решение №2951 от 02.05.2024г., постановено по адм. дело №6823/2021г., в частта му на разноските. Съдът е съобразил, че в мотивите на решението си е обосновал защо определя размер от 500 лева на присъжданото адвокатско възнаграждение, а не поискания размер от 5097,30 лева. Посочил е, че се позовава на приетото с т.54 и т.58 от Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С-438/2022, както и, че не са налице основания да се отметне от тези си доводи и обоснования от тях размер на присъденото възнаграждение. Същевременно според съда не се открива пропуск да се присъдят такива или грешка в изчисленията при определяне на този размер, които да наложат изменение. Обжалваното определение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Установява се, че в производството по адм. дело №6823/2021г. ответникът Държавен фонд „Земеделие“ е направил искане за присъждане на направените пред първоинстанционният съд разноски за адвокатско възнаграждение, като е представил и доказателства за реалното им извършване. Същевременно в това производство жалбоподателят „Ню Проджект Консулт“ ЕООД не е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатените от Държавен фонд „Земеделие“ разноски за адвокатско възнаграждение. Възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение „Ню Проджект Консулт“ ЕООД не е направил и с отговора си по искането за изменение на решение №2951 от 02.05.2024г., постановено по адм. дело №6823/2021г., като следва да се отбележи, че дори да беше направил, то същото би било без правен ефект, тъй като щеше да е направено когато правото му на възражение за прекомерност е преклудирано. Според относимата на основание чл.144 от АПК разпоредба на чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може ПО ИСКАНЕ на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Изрично е посочено, че намаляване на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да стане само по искане на насрещната страна. В случая при липсата на своевременно предявено възражение за прекомерността на адвокатския хонорар на основание чл.78, ал.5 ГПК, за АССГ не е била налице възможност да намали последния при условията на посочения текст. В т.3 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, е посочено, че с приемането на действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. В случая „Ню Проджект Консулт“ ЕООД сам се е поставил в ситуация да не може да бъде намалено заплатеното от Държавен фонд „Земеделие“ адвокатско възнаграждение, като не е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност. Изложеното налага извод, че за АССГ е било налице основание да измени своето решение в частта за разноските, тъй като при липса на направено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК възражение за прекомерност, на Държавен фонд „Земеделие“ се е дължал пълният размер на направените от последния разноски в производството, а именно сумата от 5097,30 лева. Затова обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго определение, с което по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК да бъде изменено решение №2951 от 02.05.2024г., постановено по адм. дело № 6823/2021г. на АССГ, в частта му за разноските, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат увеличени от 500 лева на 5097,30 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ във връзка с чл.236 и чл.235, ал.1 от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение