Определение № 88 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5805/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 1320 от 27.06.2013 г. по гр.д. № 1324/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 19.11.2012 г. по гр.д. № 1678/2012 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е уважен предявеният от М. М. Л. срещу Прокуратура на Република България иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 9 000 лева. Поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. В изложение по допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото и е решаван противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК намира, че е процесуално допустима. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2, т.2 З.- по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство е приключила с оправдателна присъда, с което е ангажирана отговорността на ответника за обезщетяване на претърпяните неимуществени вреди. Изложени са съображения за претърпяните болки и страдания от ищеца, и предвид наличието на пряка причинна връзка между наказателното преследване и понесените вреди е определено обезщетение в размер на по 9 000 лв. По поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор следва да се допусне касационно обжалване. С обжалваното решение поставеният въпрос е разрешен в нарушение на т.11 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.2 З. във вр. чл.52 ЗЗД, установена по реда на чл.291 ГПК- решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ВКС; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ВКС; решение № 153 от 10.05.2012 по гр.д. № 498/2011 г. на ВКС,ІV г.о.; решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр.д. № 372І2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др., основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.