Определение № 227 от 24.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 152/2011 г.

Образувано е по молба на [община] с вх.№ 1381 от 16.02.2011 г., съдържаща искане за спиране по реда на чл.282, ал2 ГПК на въззивно решение № 25 от 19.01.2011 г. по т.д.№ 442/2010 г. на П. апелативен съд, с което след отмяна на отхвърлителната част на решение № 13 от 18.02.2010 г. по т.д.№ 64/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд е осъдил [община] да заплати на [фирма],[населено място] още сумата 15 000 лв. наред с присъдените с потвърдената част на първоинстанционното решение 29 572.90 лв. като обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на сключено между страните по спора споразумение от 15.06.2004 г., както и сумата 7 347.03 лв. като мораторна лихва за забава в плащането на присъденото обезщетение с общ размер 44 572.90 лв. Молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение е основателна. Срещу въззивното решение молителят е подал в срок касационна жалба. По делото са представени две вносни бележки от 15.02.2011 г. и от 18.02.2011 г., с които последният е внесъл по сметката на ВКС за обезпечения съответно сумите 44 572.90 лв. и 7 347.03 лв., съответстващи на присъдените с решението. При тези данни ВКС, ТК намира, че молбата по чл.282, ал.2 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение