Определение № 341 от 12.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 708/2023 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 4600 от 27.04.2023г. на Х. Н. К. срещу определение № 124 от 17.02.2023г. по т.д. № 70/2023г. на състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 298829 от 04.08.2022г. на частния жалбоподател за отмяна на влязлото в сила решение № 2110 от 08.11.2013г. по в.гр.д. № 1234/2013г. на Апелативен съд – София. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на въззивното решение, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че постановяването на Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, на което се позовава частният жалбоподател и с което се разширява кръгът на лицата, имащи право на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и на която и да е от другите разпоредби на чл. 303 от ГПК. Приложими са указанията на т. 1 от Тълкувателно решение 7/2014 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Също съгласно обжалваното определение без правно значение е обстоятелството дали недопустимата молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 от ГПК. Оплакванията на Х. Н. К. са за незаконосъобразност на определението на състава на ВКС, ТК. С тълкувателното решение по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС не е било извършено тълкуване на закона, а е поправена грешка, допусната в ППВС № 2/1984г., като е възстановено автентичното тълкуване в ППВС № 4/1961г. на приложимия закон. Независимо от дадената от страната квалификация на основанието за отмяна, то е следвало да се квалифицира от съда по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. Допълнително жалбоподателят излага и съображения относно възможността да бъде възстановяван срок за подаване на молба за отмяна по реда на чл. 65 от ГПК. Частният жалбоподател иска обжалваното определение да бъде отменено и делото - върнато на състава на Върховния касационен съд за произнасяне по същество или делото да се реши по същество от настоящия съдебен състав, като подадената молба за отмяна се уважи съобразно формулирания петитум. Гаранционен фонд, ответник по исковете на Х. Н. К., и С. С. П., подпомагаща страна, не са дали отговор на частната жалба. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. С решението по в.гр.д. № 1234/2013г. на Апелативен съд – София, като е отменено решение от 28.12.2012г. по гр.д. № 7307/2012г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от Х. Н. К. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“г“ от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш. Ш. А., неин дядо, при пътнотранспортно произшествие от 28.06.2010г., със законната лихва за забава от 02.03.2011г. до окончателното плащане. Искът е бил отхвърлен поради това, че Х. Н. К. е извън кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадал поради непозволено увреждане, изчерпателно посочен в ППВС № 4/1961г., ППВС № 5/1969г. и ППВС № 2/1984г. Решението на Апелативен съд – София е влязло в сила на 18.06.2015г., когато не е било допуснато до касация съгласно определение № 461/18.06.2015г. по т.д. № 1447/2014г. на състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. С Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2 от 30.11.1984г. на Пленума на Върховния съд, е дадено тълкуване, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.29161г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В молбата си вх. № 298829 от 04.08.2022г. Х. Н. К. се позовава на Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и иска да бъде отменено влязлото в сила преди постановяване на тълкувателното решение решение по в.гр.д. № 1234/2013г. на Апелативен съд – София, в което, при приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съществуването на изключение в кръга на легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди лица е отречено и искът на частния жалбоподател по чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“г“ от КЗ (отм.) е отхвърлен. При посоченото от Х. Н. К. основание за отмяна на решението на Апелативен съд - София безспорно е приложима хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение 7/2014 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Отменителното основание, на което се позовава страната, е последващо тълкувателно решение, даващо задължително тълкуване на приложим закон в смисъл, различен от възприетия в решението, чиято отмяна се иска, а съгласно Тълкувателно решение 7/2014 от 31.07.2017г. такова тълкувателно решение не е основание за отмяна на влязло в сила решение. Това са изводите по обжалваното определение и те се споделят от настоящия съдебен състав. Недопускането на молбата на Х. Н. К. до разглеждане по същество в съответствие с възприетото по т. 10 от Тълкувателно решение 7/2014 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС - редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, и за нея Върховният касационен съд следи служебно. Неоснователни, с оглед посочения диспозитив на Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018г., са доводите на частния жалбоподател, че решението не съдържа тълкуване на закона. Без значение е дадената от частния жалбоподател или от съда квалификация на основанието за отмяна по чл. 303 от ГПК. Постановяването на последващо тълкувателно решение е неотносимо към което и да е основание за отмяна по ГПК. Неотносими са и допълнително развитите от частния жалбоподател съображения относно предпоставките за възстановяване на срок за подаване на молба за отмяна по чл. 65 от ГПК, тъй като неразглеждането на молбата за отмяна по същество в случая не е поради пропуснат срок по чл. 305 от ГПК, а поради липсата на конкретни твърдения, обосноваващи приложимо основание по чл. 303 от ГПК. Поради изложените съображения подадената по делото частна жалба следва да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното определение – потвърдено. Воден от горното съдът