Определение № 1252 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Т. К. срещу въззивно решение от 12.02.2010 г. по гр.д. № 572 /2009 г. на Апелативен съд - В., г.о., с което е оставено в сила решение от 28.08.2009 г. по гр.д. № 841 /2000 г. на Шуменския окръжен съд, г.о., с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу Варненския районен съд за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 68,000 лева. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване, като твърди, че при постановяване на решението си апелативният съд се е произнесъл по материално-правен въпрос - за носителя на задължението на твърдяното от ищеца спорно право, което е от значение за решаване на спора, че по този въпрос за периода от 22.07.1994 г. до 06.01.1997 г. (приемането на ЗННД) липсва практика, поради което този въпрос има значение за точното прилагане на закона – основание за допускане до касационно обжалван по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Настоящият състав намира следното: Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева. Наведеното основание е по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Искът е за обезщетение за вреди от неправомерната дейност на длъжностни лица – нотариуси при Варненския районен съд, съставили констативен нотариален акт на 28.05.1994 г. и нотариален акт за продажба на 12.05.1995 г., с които неправилно - в нарушение на материалния закон удостоверели, че праводатели на ищеца са собственици на идеални части от недвижим имот във В. и са му прехвърлили тази собственост, от което ищецът твърди, че е претърпял вреди. За да постанови обжалваното решение апелативният съд е изложил съображения за това, че за вреди, причинени на граждани, пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудово или служебно правоотношение, като за извода си се е позовал на ТР №3 /2004 г. на ОСГК на ВКС, част от мотивите на което е възпроизвел (по т.6), но е приел, че ЗОДОВПГ (ЗОДОВ) не предвижда отговорност на държавата за вреди от охранителна дейност, каквато е нотариалната, а само за вреди от дейността на правозащитните органи – дознание, следствие, прокуратура, съд в изчерпателно уредени хипотези, в които попада правораздавателната дейност на съда. Следователно съдът се е произнесъл по поставения въпрос в съответствие с трайната практика на съдилищата в смисъл, че пасивно легитимиран да отговаря за вреди от дейността на длъжностно лице е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудово или служебно правоотношение (в случая нотариусите са били в трудово правоотношение с Варненския районен съд), но е отхвърлил иска по други съображения за неговата неоснователност. Поради което не е осъществено наведеното основание за допускане на решението до касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски, следователно разноски не следва да се присъждат Воден от изложеното съдът